Във връзка с последните удари на Египет и Йордания, чета поредно изявление дошло от арабски управляващи за "войната срещу тероризма" и важната роля на местните елити в нея, и се сещам за едни събития от преди няколко години, които изкараха наяве мръсните ризи на редица управляващи не само в Европа, но и в Близкия изток. Особено мръсни бяха ризите на онези режими, които се тупаха в гърдите, че се борят със Запада.
През 2013 година излезе доклад, който посочва данни за държави, помагащи на ЦРУ в „обмен на затворници“, „транспортиране“ и „предоставяне на съоръжения“ или т.нар. „черни обекти“, тайни затвори, където са затваряни заподозрени в тероризъм, а често сред тях – опозиционери срещу местните власти.
Според информацията най-малко 54 държави са предлагали на ЦРУ „скрита подкрепа“ (България не е вътре, но пък Румъния, Македония, Албания и Гърция са), включително страни от Близкия изток и Северна Африка, които официално заставаха срещу западния колониализъм и международна политика: Мароко, Алжир, Либия, Египет, Йордания, Саудитска Арабия, Йемен, Обединени арабски емирства, Сирия, Турция, Иран, Афганистан, Пакистан.
Според доклада, съдържащ 213 страници, главно място в програмата заемат Сирия и Иран, които са предоставяли и летищата си за презареждане на самолетите, превозващи затворници. В Сирия редовно са били измъчвани и разпитвани лица, които са посочвани от САЩ.
Иран е помагал също на ЦРУ - конкретно за вкарването на 15 лица в Кабул, след американската инвазия в Афганистан, знаейки, че ще бъдат поставени под американски контрол. В Египет, Пакистан, Либия, Йордания, Малави и Мароко са документирани тайни затвори и центрове за мъчения, свързани със същата програма. Особено тежки случаи на мъчения са известни в Мароко. Задържаните там описват пред доклада провеждане на изтезания с месеци, включващи чупене на кости, мъчения с ток, изнасилвания, разтягане на крайници.
Режимите в арабския свят трябва да спрат с тази своя "помощ в борбата срещу тероризма". Благодарение на тяхната "помощ", се зародиха вълни от радикали. В онези затвори, които ЦРУ използваше за мъчения, често попадаха опозиционни фигури, обвинени без доказателства в принадлежност към Ал Кайда или друга крайна групировка. Просто в един момент да обвиниш някого в тероризъм се оказа най-ефективният и лесен начин да вкараш някого в затвора и с това да спреш дейността му.
Диктаторите в арабския свят са големи играчи - могат да убедят света колко са полезни в запазването на мира и светската държава, докато в същото време фаворизират отделни религиозни общности. За своите граждани те превърнаха светската държава в символ на репресии, корупция и олигархически елити. Един от начините да се спре финансирането на групи като "Ислямска държава", е режимите да ги няма. Те освен, че често финансират подобни групи за изпълнението на своите политики, захранват и с бойци организациите с действията си – мнозина разочаровани младежи намират единственото решение във включването си в армията от радикали.
Тази седмица в Ирак правителството на Хайдар ал Абади (дошло след принудителната оставка на Нури ал Малики, който е един от виновниците за религиозното напрежение в Ирак) опитва да направи някои промени, за да се спре с нарастващото влияние на про-правителствените милиции, подкрепени от Иран, за сметка на самата иракска армия. Към тези стъпки за реформи се стигна след като няколко фигури от сунитската общност в страната бяха отвлечени и убити от шиитски милиции, а това породи не само напрежение, но и разлом в иракското общество в момент, когато „Ислямска държава“ е в офанзива. Желанието за промени отвътре е добър сигнал – малък, но е светлина в тунела, в който се намира Ирак през последните 15 години. Лошата новина е, че тези иракски милиции, които често са тренирани в Иран, са много важен съюзник в битките срещу „Ислямска държава“, а това прави възпирането на влиянието им трудно начинание.
Какво е общото между програмата за мъчения на ЦРУ и участието на арабските режими във „войната срещу тероризма“? Общото е в резултатите. Заедно всички тези действия доведоха до създаването на радикализъм, групировки и лидери на фанатици като самопровъзгласилия се за халиф Абу Бакр ал Багдади. Той, впрочем, поема по пътя на радикалното след престой в американски затвор в Ирак…Вместо сирийската армия да бомбардира Алепо и Дума (където преди седмица бяха убити 150 души след въздушни удари на армията) може да насочи кампанията си срещу „Ислямска държава“. Но вместо армията, ролята да възпрат радикалната група в Северна Сирия се падна на кюрдските бойци, съюзени с остатъците от Свободната сирийска армия. Впрочем, кюрдите и сирийските бунтовници навлязоха преди няколко дни в провинция Ар-Ракка, смятана за сърцето на „Ислямска държава“.
Арабските режими не са съюзници в борбата срещу тероризма. Те са толкова виновни за вълните от радикализъм, колкото и безумните външнополитически решения на САЩ в Близкия изток. Арабските режими не са част от решението, а от проблема. Въпреки това, лидери като Башар Асад, убили стотици хиляди, са наричани от американската администрация „нашият човек в Дамаск“. Дотук с „войната срещу тероризма“.
