Разбирам съпротивата срещу създаването на команден център на НАТО в България, макар че страната ни членува в Организацията на Северноатлантическия договор и съответно има ангажименти към нея, а самото ни членство в Алианса до голяма степен гарантира нашата сигурност. Самият аз предпочитам такъв да не бъде изграждан, тъй като се опасявам той да не стане повод за радикализирането на някои крайни елементи на наша територия.
Но не по-малко тревожна ми се чини една друга тенденция – яхнатото родолюбие.
На протеста против командния център на НАТО вчера (8 февруари 2015 г.), част от присъстващите демонстративно настъпваха с обувките си знамената на САЩ, НАТО и Европейския съюз, като дори направиха опит да ги изгорят... Не за първи път се случват подобни неграмотни и праисторически изблици, за съжаление. А да сте чули и видели някой американец, германец или французин да тъпче знаметo на собствената си държава или това на организацията за военно сътрудничество, към която принадлежи страната му?
Тези демонстранти би било добре също да знаят, че кръгът от 12 звезди на син фон не е флаг само на 28-те членки в Европейския съюз и на 450-те милиона европейски граждани. Това знаме е символ и на Съвета на Европа - организация, отворена към всички държави, които целят европейска интеграция, приемат върховенството на закона и поне формално могат да гарантират зачитането на демокрацията, фундаменталните човешки права и свободи. В Съвета на Европа членуват 47 европейски държави, между които е и... любимата им Русия! Вместо да демонстрират любов към Русия, настъпвайки знамето на Европа, те всъщност са направили тъкмо обратно. Така е то - невежеството подтиква човека към неадекватни и нелепи действия.
Няма нищо лошо в това човек да бъде русофил, германофил, франкофил или какъвто и да било друг „-фил“. Чудесно е, когато си почитател на гениалните руски класици; когато обожаваш композициите на Чайковски или Корсаков; дори и когато намираш нещо велико в многобройните руски военни филми. Също както е възхитително, когато си пленен от творчеството на Виктор Юго, Мигел де Сервантес или Марк Твен. Можем ли да си представим един съвременен човек, който никога да не се е докосвал до пъстротата на другите народи - да не е опитвал китайско пиле в сладко-кисел сос, италиански спагети или американски хамбургер? Човек не може и не бива да се капсулира. Посредствеността и лошото възпитание са бичовете, не любовта към другите народи.
Лошото е, когато си подвластен на пропагандата; когато си роден и живееш в България, а си готов едва ли не да посрещнеш чужда армия с хляб и сол – нещо, което вече се е случвало и е довело страната ни до фатални последици, от които все още не можем да се отървем; когато си загрижен за благото на друга страна повече, отколкото за това на своята; когато се надяваш ръководителят на някоя велика сила да поеме грижите за теб, вместо ти сам да се грижиш за себе си, стига да бъдеш послушен. А историята е доказала, че великите сили никога не гледат друг, освен своя собствен интерес.
Там, където да си умен и красив е обидно, а да си посредствен и агресивен е норма, хубавите неща стават бавно и трудно.
