От няколко седмици, чрез нелепи послания, пропагандната машина води варварска атака срещу програмата за саниране на сградите с ниска енергийна ефективност. „Така могат по-лесно да ви откраднат апартаментите“, чу се от ефира на една партийна телевизия с проруски уклон. „Санирането причинява рак“, пише в редица сайтове, в които манипулацията в полза на руските интереси е ежедневие. „Санирането е поредният повод за източване на средства от Европейския съюз“, пише в някои дори качествени медии.
Нека погледнем обективно и да си отговорим на три прости въпроса.
Каква е целта на санирането на сградите?
Единствената цел на програмата за саниране е намаляване на потреблението на отопление в сградите, които не отговарят на европейските стандарти за енергийна ефективност. Без съмнение е това, че превръщането на сградите в енергийно ефективни ще доведе до понижаване на сметките за парно, газ и електроенергия за крайните потребители.
Губим ли нещо, ако ремонтът не е изпълнен качествено?
Дори и санирането да е изпълнено некачествено, крайният потребител не губи нищо, тъй като и не плаща нищо. А и фирмите, които реализират тези ремонти, са длъжни да дадат гаранция и да извършат евентуалните поправки за тяхна сметка, така че това безпокойство е напълно неоснователно. Важно е да се отбележи и това, че фирмите-изпълнители са длъжни да се съобразят с вече направените от собствениците подобрения – сменени дограми, усвоени балкони и други, така че да не се създадат каквито и да било притеснения и неудобства за тях. Казано по-просто, никой няма да развали вече направените от собствениците ремонти.
Кому е изгодно да НЕ си санираме жилищата?
Почти всичките енергийно неефективни сгради в България се отопляват чрез централно топлоподаване, а инсталациите в тях са такива, че собствениците не могат да се откажат напълно от услугите на топлофикационните дружества. В същото време българите получаваме най-високите сметки за парно в Европейския съюз, тъй като затоплянето на водата се извършва на газ. А в доставянето на природен газ за страната ни цари тоталният монопол на Руската федерация, необозпокояван от което и да било от правителствата през последните 25 години, да не кажа направо, че е поддържан от тях. Където има монопол – липсва конкуренция. Където няма конкуренция, там няма и ниски цени. Толкова е просто.
И докато пропагандната машина плаши народа с нелепи измишльотини, единственият доставчик на природен газ за България планира през следващите 10 години да увеличи износа си на газ за Европа до 550-650 милиарда кубически метра на година при общ добив от 445 милиарда за 2014 г., като фирмата иска да запази пазарния си дял, а при благоприятни условия и да го увеличи. Дали това ще се осъществи по нормалните пазарни способи или по някакъв друг начин, предстои да разберем.
