Има едни прекомерно агресивни представители на родния националистически темперамент, които изпитват някакъв необясним култ към войната. Редовно споделят своята фантастична приумица, че някаква бленувана от тях гражданска война (не е ясно с кого и за какво) окончателно щяла да реши проблемите ни и да ни превърне в най-щастливото кътче на Земята. Съмнявам се да не сте чували за този „гениален“ призив поне веднъж.
Някои от тях прочувствено крякат: "Мачкай, Путин / давай, Обама, живота си даваме за твойта слава". Защото, нали, много е хубаво да има война... Дори една политическа партия, явно за да привлече гласовете на тези хора, беше пуснала агитационен клип в интернет в навечерието на предсрочните парламентарни избори през 2014 г., в който присъстваха само батални сцени oт руски военен филм, без нито едно обещание за по-добър и щастлив живот. Само кьотек. И същите тези битови бабаити се вживяват като опълченци в социалните мрежи, цинично яхвайки събитията в Украйна, без да подозират, че може би не са достатъчно вещи.
Трудно бихме могли да си създадем представа за действителността в Украйна, тъй като почти всичката информация на тази тема в нашите медии е откровена пропаганда, без значение дали оригиналните й източници са украински, руски или западни. Именно това е причината, поради която избягвам да коментирам тази тема.
Но вчера попаднах на следната информация, която ме жегна:
„Около 500 души бесарабски българи от село Кулевча в Одеска област се вдигнаха на граждански бунт срещу насилствената им мобилизация от киевските власти. Toва съобщи преди дни timer.od.ua. Българите от Кулевча са качили и видеоклип в интернет от острата разправа с украински офицер, призоваващ в центъра на селото годните за военна служба в армията. Някои от тях молят за помощ българската държава.“
Не съм убеден доколко тази информация е достоверна. Както споменах и по-горе, почти целият осведомителен поток на тема „Украйна“ е манипулативен. Не зная дали става въпрос за действителна военна мобилизация или просто за обичайна административна процедура, например преброяване на запаса, която е представена на принципа „от мухата слон“.
Но съм кагеторичен: никой няма моралното право насила да изпраща другиго на война, където да убива и да бъде убит. И ако цитираната по-горе информация е вярна, изцяло съм солидарен с бесарабските българи, които не желаят да участват в този безумен двубой.
Конфликтът в Украйна трябва да бъде преустановен незабавно, преди да доведе цяла Европа до необратими последици. Понякога се случва така, че по-разумният трябва да отстъпи пръв. Ако аз съм украинец с украинско самосъзнание, хиляди пъти бих предпочел държавата ми да се раздели на две отделни, отколкото да страдам заради някакви комплексирани човечета с власт, за които загубата на живот е просто статистика. В съвременния свят териториалната цялост не си струва жертвите.
Военните действия и конфликтите абсолютно никога не водят до друго, освен до гибел и разруха. Никой път не се е случило в човешката история война да е довела до щастие или благоденствие.
Съвременните българи, слава Богу, имаме щастието да живеем в по-добрата част от света. Не знаем какво е война, защото не сме я преживели. Събитията в Украйна ни изглеждат като на филм. Повърхностно се отнасяме и към случващото се в Сирия, Ирак, Нигерия и къде ли още не по света. Но действителността е много по-жестока.
Никога не подкрепяйте която и да било война. Дори и на майтап не си пожелавайте такова стълкновение, драги родолюбци, колкото и жадни за епохални подвизи да сте; колкото и кипящи от енергия да се чувствате. Защото може и да ви се сбъдне.