Събуждането на радикалните елементи в Европейския съюз, което се наблюдава в последно време, е изключително тревожно. Радикалните елементи са всякакви – националистически, анархически, комунистически, религиозни... Без значение леви или десни, те могат да бъдат еднакво опасни, тъй като идеологиите и житейските им разбирания се базират на различни точки, но общото между всички тях е, че те искат да се наложат над останалите и да ги командват. Не бих искал да преувеличавам ситуацията, но е редно да се спомене, че в историята има много сведения за случаи, в които крайни елементи са минавали и през човешки жертви, за да постигнат своите цели.
След като се видя, че крайните популистки партии са на почит в страни като Обединеното кралство, Унгария и Германия, сега и Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА) е на път да спечели парламентарните избори в южната ни съседка.
СИРИЗА е крайнолява популистка партия, която предизборно обещава: сваляне на традиционните партии, управлявали Гърция през последните 40 години; разглеждане под лупа на богаташите; отписване на половината от гръцкия дълг, който възлиза на 320 милиарда евро; излизане от еврозоната и връщане на гръцката драхма, ако останалите страни-членки в ЕС не бъдат благосклонни към страната; край на шестгодишните мерки за икономии и т.н.
Надеждата, че Европейският съюз ще отпусне още помощни средства на Гърция, ако страната заяви желание да напусне Еврозоната, вероятно е основната причина, мотивираща много гърци да пуснат гласа си за СИРИЗА на този вот. Факт е, че съществуват сериозни опасения, че евентуалното напускане на Еврозоната от страна на Гърция би довело до големи катаклизми в нея.
Обаче е факт и това, че тактиката на изнудване и разиграване не може да продължи вечно. Съвсем друг въпрос е доколко е морално това. Ако се допусне една страна от ЕС да изнудва всички останали държави-членки по този начин, то и много други биха си го позволили. А това едва ли би било допуснато.
Успоредно с коментирането на този проблем, в европейските общества пак и пак се набляга върху клишето, че гърците са мързеливи, което, разбира се, не е съвсем вярно. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, южните ни съседи работят по 2017 часа в годината. Гражданите на никоя друга страна от Европейския съюз не превъзхождат гърците в това отношение. Да, разбира се, че това не означава, че гърците са най-производителните европейци, но то изобщо не оправдава стереотипното мислене. Напомням, че и за нас се говори същото, само дето почти не се сещам за българин, който да работи по-малко от 8 часа на ден.
Да, мързелът на гърците е просто етикет, също както е етикет и мързелът на който и да било друг народ в света. Етикет, чрез който се правят бегли опити да се заличат истинските причини за възникването на икономическа криза в Гърция, а именно световната икономическа криза от 2008 г. и същата тази причина, поради която и ние сме си в перманентна криза – лошото и неморално управление на държавата.
Съдейки по това, че отчаянието води до гласуване за популистки партии, едно е сигурно – гръцкият народ е много отчаян. А какво ще се случи занапред, дали другите страни-членки ще отстъпят или не – предстои да видим.
Наблюдавайки грешките на южните ни съседи, дано българите да извлечем поука от тях и никога да не превръщаме радикална партия в първа сила.
