Знаете ли кое е най-хубавото в свободата на словото и на изразяването? Това, че не може дълго да заблуждаваш аудиторията какъв си. Колкото и да си ерудиран, колкото и да си се самоинсталирал на пиедестала на "професионализма", колкото и да си "морален", колкото и издания да имаш, свободата на собственото ти слово рано или късно ще те разобличи. Затова все повече се радвам на всички свободни коментари, изразявани както в социалните мрежи, така и по медиите. Радвам се на тези в социалните мрежи, защото ми дават пълното основание да прекъсна виртуалното си "приятелство" с лица, с които нищо не ме свързва. Радвам се на тези по медиите, защото потвърждават убеждението ми, че с много от "колегите" изповядваме различни ценности. Така на практика всичко си идва на място, подрежда света наоколо.
Хубавото на свободата на словото и на изразяването, е, че можеш да видиш, как хора, който познаваш, изповядват мнения, които по никакъв начин не отговарят на твоите ценности! Разбира се, че всеки има право да каже, "Аз не съм Шарли!", но това ще замести ли фразата, която не може да изрече, а тя е "Аз не съм ченге!"? Разбира се, че всеки има право да определи като "мемориален кич" кампанията "JE SUIS CHARLIE", но това ще компенсира ли биографията на човек, който е превърнал българската журналистика в монументален кич? Разбира се, че всеки има право да нарече френското сатирично издание CHARLIE HEBDO "гнусна потрес", но това ще пречисти ли гузната съвест, от която сам е в потрес? Разбира се, че всеки има право да напише във Фейсбук "Французите си го получиха от толкова толерастия", но това ще го направи ли по-малко провинциален?
Хубавото на свободата на словото и на изразяването, е, че можеш да прочетеш мнение, идващо от човек, с когото уж нямаш нищо общо, от другия край на света, но което покрива изцяло твоята ценностна система. Разбира се, че всеки има право да напише във Фейсбук "Заставам до "Шарли ебдо", тъй като всички ние трябва да защитим изкуството на сатирата, което винаги е било сила за свободата и против тиранията, безчестието и глупостта".
Хубаво е човек да има избор и сам да избере дали споделя общи ценности с Димитри Иванов, Недялко Недялков, Явор Дачков, Валентин Георгиев или със Салман Ружди. Въпрос на избор! Хубаво е да имаш избор да бъдеш част от злобния посткомунистически провинциализъм или да бъдеш част от съвременния разговор за ценностите на западната цивилизация.
Хубаво е човек да има избор!
