Покрай закриването на влакови линии на БДЖ в началото на седмицата, всеки разумен човек би трябвало да е достигнал до един много тъжен извод: докато в по-развитите страни т. нар. провинция се модернизира, у нас просто я изтриваме от картата, а живеещите в нея ги маргинализираме.
Да, категорично не е нужно да се поддържа нещо, което работи на загуба, каквито несъмнено са закритите влакови линии. Това изобщо не го поставям под въпрос. Впрочем, не само у нас държавните железници са дупка, в която пропадат прекалено много средства, които биха могли да бъдат изразходвани къде-къде по-разумно - за здравеопазване, за образование, за социални помощи и за култура.
Но помисли ли някой каква достойна алтернатива биха могли да получат хората, които винаги досега са разчитали на тази услуга? Някой предложи ли им такава?
Не е ли жестоко просто ей така да откъсваме млади и стари от цивилизацията, сред които има много чудесни хора, връщайки ги векове назад? Как вашите баби, дядовци, лели и чичовци ще отидат на лекар? Как младежите от засегнатите градчета и села ще отидат на училище, на лекции в университет или на забавление в големите градове?
След като услугите на БДЖ, въпреки некомфортните условия на пътуване, досега са били единствената възможност за значителна част от хората в засегнатите от промяната населени места да бъдат мобилни, би трябвало държавата да се погрижи потърпевшите да не се чувстват ощетени.
Дали придвижването до големите градове с влакове ще бъде заместено от общински бусове или дори с таксита, тъй като със сигурност за някои дестинации дори и така би излязло по-евтино, няма никакво значение – най-важното е хората да са доволни. Ако пък частни фирми поемат тези пътници, то те непременно трябва изцяло да задоволяват нуждите на клиентите си – да подредят маршрутния си график така, че да е удобен за повечето хора, да се погрижат да няма правостоящи и цената на услугата да е разумна. Защото обикновено тези транспортни фирми буквално дерибействат над клиентите си, тъй като се чувстват незаменими.
Да, отношението към засегнатите от закриването на линиите на БДЖ трябва да бъде точно такова. Защото тук говорим не за чували с картофи, а за хора. И защото пренебрежението на хората извън големите градове поражда отчаяние, а отчаянието води до гласуване за популистки партии, на практика целящи да дестабилизират страната в интерес на нечисти интереси, били те чужди или вътрешни.
Това е просто един от многото примери за непочтено отношение на част от обществото и на държавата към по-малка група от техни сънародници. Ако хората бяха получили гаранция, че няма да бъдат ощетени от закриването на линиите на БДЖ, тогава дали щяха ли да протестират? Докога в България човекът ще е подчинен на системата, а не системата на човека?
