Много би се чудил човек, ако види кадрите от хвърлянето на кръста в Ботевград, например. Защо беше този ожесточен ръкопашен бой между двама мъже? Защо една млада мирянка се осмели да извади символа на вярата от водата, след което се наложи попът да повтори процедурата с мятането на кръста (тъй като по традиция в ритуала участват само мъжете)?! Какъв може да е мотивът на една българска майка да накара детето си да влезе в студената вода посред зима, че дори и тя самата наджапа в нея с все дрехите си, за да му покаже къде точно е паднал християнският символ?! Защо същата майка плесна шамар зад врата на момчето, когато друг човек успя да грабне светия предмет преди него?! Какво би могло да провокира това поведение? Отговорът е елементарен - бедността.
Богоявленският бой в Ботевград не беше за здраве, нито от любов към Оня горе, нито дори от примитивното желание да си покажем якия анцуг, ланеца, мускулите и татуировките пред събралото се множество. А за някакви 200 лева, които дядо поп щял да даде на този мирянин от мъжки пол, който му донесе хвърления в градския шадраван кръст. Пари, осигурени от общината. Сякаш Божият служител хвърля кокъл на куче, а не свещен символ. Освен „евала“, не знам какво друго бих могъл да кажа на кмета на тази община.
С 200 лева не се забогатява. Но с тях се закърпва месецът. С тях се купуват храни и лекарства, отива се на зъболекар, осигуряват се подхоящи за зимния сезон обувки и дрехи на децата (които растат и всяка година се нуждаят от нови), плаща се някоя битова сметка или пък се връща борч към фирма за бързи кредити, за да се спестят неприятните домашни посещения на яки момчета с бухалки.
Е, поне на мен тази гавра с бедните хора не ми е толкова забавна, нито православна. Никак даже. Как така, по случай голям християнски празник, Божи служител се съгласява да проведе ритуал, участниците в който на практика се борят за парична награда? Къде е духовното в цялата тази работа? Догодина попът би могъл да проведе и една викторина, отново със съдействието на Общината. Или пък по-добре томбола с награди (чорапи, ръкавици, такива неща), за да не се стимулира излишна мисловна дейност у електоралната маса в Ботевград. А може и в гладиаторска битка да бъдат включени, че да стане още по-зрелищно...
Църквата не би трябвало да учи хората на сребролюбие, но ето, че част от нея на практика прави тъкмо това. Не че е лошо, ако човек е материалист, но не да подтикват хората към материалното им е работата на посредниците на Бог, значителна част от които живеят в охолство и не се срамуват да се фръцкат с лимузини напред-назад, давайки не съвсем богоугоден личен пример на миряните.
Всяко човешко същество разполага с правото да вярва в Бог, ако това го прави щастлив, както и обратното – да не свежда всичко до Божията воля, а да прилага критична мисъл и логика към всеки личен или обществен проблем. Но има хора, които неизбежно се нуждаят да вярват в Бог, тъй като вярата за тях се явява като единствената им опора.
Ако Църквата продължи в същия дух и занапред, скоро всяка вяра в нещо свято ще се изравни с вярванията в бабини дивитини, реномето на поповете - с това на врачките-шарлатанки, а надеждата на общството ни ще се превърне в един клет шадраван, досущ като този в Ботевград. Просто няма да е честно спрямо нуждаещите се от вяра хора, ако БПЦ не се трансфомира в съвременна, градивна и непорочна институция.
