Обективността в българското общество сякаш не се възприема толкова добре, колкото субективността, тъй като масово аудиторията на медиите очаква да чуе, да види или да прочете в тях точно това, което си коментира на по чашка ракия в кръчмата, а именно емоционални изблици, не разумни аргументи. Публична тайна е, че четенето у нас не е особено популярно, а и посредствените автори също са предостатъчно. Невежеството е много удобна почва за всеки вид пропаганда – факт.
„Долу Западът, да живее православието!“
Антиевропейската, антиамериканска и проруска пропаганда у нас е изключително силна. Тя залива значителна част от вестниците, радиaта и телевизиите, но най-голямо е влиянието ѝ в интернет, където тя най-лесно действа върху мирогледа на по-податливите представители на младото поколение.
Пълно е със страници на български език в социалните мрежи, които ежедневно бълват лъжи и манипулации. Почти всичките такива имат еднакъв ляво-националистически политически уклон, а хората, които ги поддържат, почти винаги са анонимни. Всява се етническа, религиозна и каква ли не още омраза. Внушават се абстрактни страхове. Разпространяват се нелепи конспиративни теории, в които лошата страна винаги е САЩ, но никога не и Русия. Западът се представя като упадъчен, а Изтокът като порядъчен. Лепят се етикети на на цели групи от хора. Защитават се едни енергийни проекти и се порицават други. И т.н., и т.н.
В същите тези страници постоянно се внушава, че Европейският съюз взима повече средства от България, отколкото ни дава, въпреки че всичко, което се строи и ремонтира напоследък (магистрали, пътища, метро, детски градини, училища, детски площадки, паркове, театри и т.н.) възниква именно със средства, които получаваме безвъзмездно, благодарение на членството ни в ЕС. Тук се сещам за една абсурдна партийна опорна точка отпреди две години, а именно, че хората не ядат асфалт. Тя тогава подейства, но може би нямаше да успее да се възприеме като едва ли не предизборен лозунг, ако гласоподавателите бяха запознати по-добре с произхода на тези средства.
Опорните точки на тази пропаганда се предават от уста на уста сред по-безкритичните хора. А това в един момент може да се окаже много по-опасно, отколкото бихме могли да предположим днес. То може дори да се превърне в заплаха за европейската същност на България.
Пропагандата почти винаги е в полза на Русия
Често мога да чуя действията на Русия да се оправдават с тези на САЩ: „Да, руснаците правят това, ама американците правят еди-какво си“. Но никога в частен разговор не съм чувал действията на лидерите на САЩ да се оправдават с тези на лидерите на Русия.
Нелепо е това, че голяма част от хората в България са склонни да приемат, че грешките на едната велика сила са по-малко грешни от тези на другата велика сила. А лидерите и на Русия, и на САЩ имат еднакъв маниер. Когато нямат враг, управляващите силните държави си го създават сами – винаги е било така, както става ясно от историята на света.
Прави силно впечатление, че е доста популярен руският национализъм в уж български националистически страници във Фейсбук. Провали се референдумът за АЕЦ „Белене“ – в тях настъпи масова истерия. Владимир Путин се отказа от проекта „Южен поток“, който трябваше да мине и през България – пак истерия. България, като част от Европейския съюз, наложи санкции на Русия заради анексирането на Крим – руснаците ни били братушки, имали сме обща азбука, православието също ни свързвало и не можело да се постъпва така. А какви топли чувства можем да изпитваме към една велика сила, след като тя, като водещ субект в Съветския съюз, си е позволила да ни окупира през 1944 г. и на практика ни е превърнала в свой сателит? Ако се опитате да зададете този въпрос под постинг на такава страница, непременно ще бъдете заклеймени като соросоиди, национални предатели или продажници.
Пропуските в познанията ни по история
Именно на пропуските в историческите ни познания се дължат голяма част от заблудите, на които се поддаваме лесно.
Да започнем от факта, че Студената война не е била кой знае колко отдавна. В резултат от нея и САЩ, и Русия притежават достатъчно атомно оръжие, което би могло да ни заличи от лицето на Земята няколко поредни пъти. Впрочем, поне аз не помня на този период да е било отделено сериозно внимание в някой от учебниците ми по история.
Друг често срещан пропуск: вече няколко пъти попадам на напълно невярното твърдение, че Русия никога не е бомбардирала България, докато САЩ и Великобритания са, което е доста удобно за опорна точка. Само дето това не е вярно, защото бомбардировките над София и над други населени места у нас по времето на Втората световна война се извършват не само от щатските и британските ВВС, а и от тези на Югославия и СССР. Логично е да е така, след като те са били съюзници във Втората световна война, а ние сме били съюзници с техния общ враг. Ако трябва да се върнем още по-назад във времето, руски кораби и самолети бомбардират Варна навръх Петковден през 1915 г. Но нямам намерение да изпадам в подробности, тъй като Google може да даде много информация на човек, стига той да го пожелае.
Понеже съм сигурен, че всички у нас са доста по-добре запознати по отношение на темите индиански геноцид, търговия с роби, Виетнам, Югославия, Афганистан, Ирак и т.н., реших накратко да напомня за някои грехове, с които са натоварени ръководителите в Кремъл. Забележете, че умишлено не споменавам нито руския, нито американския народ, защото големите беди обикновено не се дължат на гражданите на тези страни, а на неразумното поведение на хората с власт. Навсякъде по света има всякакви хора и би било доста посрдствено да генерализираме.
Въпреки това, че няма формална причина да се прави връзка между Руската империя, Съветския съюз и модерната Руска федерация (също както не би трябвало да се прави връзка между съвременната светска Турция и Османската империя), по-надолу са изложени съвсем накратко някои факти. Факти, които не са особено известни, а би трябвало да бъдат, ако държим да имаме обективна представа. Аз само напомням за тях, а всеки, който желае, би могъл да се информира за подробностите.
През 19-ти век е извършено т.нар. „етническо прочистване на Черкезия“, погубило между 400 000 и 1 500 000 черкези (според различните източници). Черкезия е територия, която обхваща части от Северен Кавказ и източния бряг на Черно море, в това число и съвременния град Сочи, в който се проведоха Зимните олимпийски игри през 2014 г. Именно те станаха повод да се напомни за бедите, сполетели черкезите преди два века.
Чували ли сте за „Разказачването“? Това е болшевишка политика на системни репресии срещу казаците в периода 1919-1920 г., особено тези на територията на Дон и Кубан. Неговата цел е била да елиминира казаците като етнически, политически и икономически фактор. Някои автори определят „Разказачването“ като геноцид, въпреки че концепцията за геноцида навлиза в международното право две десетилетия по-късно, други пък го разглеждат като радикална мярка за ликвидиране на нежелани от властта радикални групи. Но резултатът е, че болшевиките са погубили между 300 000 и 500 000 души (според различните източници).
Гладоморът - това е умишлено предизвикан от правителството на Йосиф Сталин глад в периода 1932-1933 г., който днес в Украйна се възприема като геноцид срещу украинците. През 2008 г. Европейският парламент приема резолюция, която признава Голодомор като престъпление срещу човечеството. Според различните източници, неговите жертви са между 2 500 000 и 7 500 000 души. Впрочем, не е ли доста нелепо, че все още в българските села има възрастни хора, които държат портрети на Сталин на стените си?
По време на Съветския период, Москва участва в няколко военни конфликти и инвазии (изключвайки световните войни, в които биват окупирани много страни от Съветската армия, в това число и България), голяма част от които не са особено известни днес. Това се случва на територията на днешна Грузия (1924 г.) и на територията на Китай (1929 и 1937 г.), а след Втората световна война се предприемат военни действия в Прибалтика (1944-1956 г.), Корея (1950-1953 г.), Унгария (1956 г.), Чехословакия (1968 г., в която инвазия участва и България), в конфликта между Египет и Израел (1969-1970 г.), Еритрея (1974-1990 г.), Сомалия (1977-1978 г.) и в периода 1979-1989 г. в Афганистан.
Съвременната Руска федерация далеч не участва само в добре известните ни войни в Чечня и сега в Украйна. Списъкът е малко по-дълъг: Молдова (или конфликтът в Приднестровието) (1992 г.), конфликтът в Кавказ, резултатът от който е изгонването на ингушетите от армията на Осетия от областта Пригородний през 1992 г., гражданската война в Грузия (1993 г.), Първата чеченска война (1994-1996 г.), войната в Дагестан (1999 г.), Втората чеченска война (1999-2009 г.), Грузия (2008 г.) и сега в Украйна.
Добре би било да знаем повече за тези моменти от историята на Русия, също както сме запознати що-годе добре с безчинствата на лидерите на други страни, за да имаме обективна представа за света, в който живеем, и да не бъдем подвластни на каквато и да било пропаганда.
***
Отношенията между държавите не са съвсем като тези между обикновените хора. Не би трябвало една държава да е по-симпатична на друга заради езикови, исторически или религиозни сходства между двете. Защото те, особено най-могъщите страни, абсолютно винаги преследват само собствения си интерес и изобщо не се вълнуват от изгодите на по-малките. Но без значение какво се случва в международната политика, изключително важно е обикновените хора да държим на човешкия си облик и да не допускаме да бъдем подвластни на политическите предразсъдъци, защото те възпират просперитета на целия свят. Човекът винаги е човек, без значение от неговата националност и колко зловеща е била историята на страната, в която той е роден.
