Съвършено добре осъзнавам, че всеки депутат може да каже каквато си пожелае глупост от трибуната на Народното събрание, без това да доведе до каквито и да било последствия за него, защото народните представители (опазил ме Бог да почувствам някой такъв индивид като мой „представител“) имат имунитет. Но аз винаги съм вярвал, че моралът е водещият, а чак след него е законът.
„Нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки" – това безспорно са най-позорните думи, изречени по адрес на мои съграждани, които аз съм чувал от тази висока трибуна в съзнателния си живот. И изключително много се срамувам от това, че значителна част от обществото прие казаното от Валери Симеонов с възторг, защото било истина...
Не, отвратителните думи на Валери Симеонов не са истината. Истина е, че се издънихме като общество, но няма да я чуете в Парламента. Сънародниците ни, които живеят в гетата, са просто еманацията на на нашия колективен провал.
Някой постави ли се на мястото на засегнатите хора, за да си представи как се чувстват те? Или поне замисли ли се някой кой е този, дето има файда от тези думи? Такава повръщня, с извинение, е недопустимо да се изрича дори и в кварталната кръчма, а какво остава за сградата, в която се коват законите на страната.
Господин Симеонов, сигурен ли сте, че в думите си „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни“ не припознавате себе си и изобилна част от вашите колеги, били те депутати, министри или медийни собственици? Убеден ли сте, че в Народното събрание няма депутати, които получават 4-5-цифрени заплати всеки месец, без да полагат дори и минималния труд да идват на работа поне за парламентарния контрол? Знаете ли колко десетки хиляди са етническите българи, които неправомерно получават пенсии за нетрудоспособност (тъй като корумпираният им личен лекар им е дал бележка, че имат еди-колко си процента инвалидност), ощетявайки наистина нуждаещите се техни сънародници? Знаете ли каква част от субсидиите, които Европейският съюз отпуска за бизнеса, на практика отиват за луксозни автомобили за съпругата и любовницата на някой бизнесмен, който почти винаги отговаря на българския държавен стандарт за арийство? Как мислите, инстинктът на коя симпатична животинка наподобява този на безсъвестните хора? А вие не си ли играете с „прасета“ в Народното събрание, а може би и извън него?
Не за първи път пиша, че живеем в страната на изкупителните жертви, върху които се съсредоточава омразата за натрупаните нещастия. Някой крадец вика „дръжте крадеца“, нароченият за „лош“ го отнася и простата маса е доволна, готова да продължи изпълнения си със злъч и заблуда живот. Днес изкупителят е ромският етнос. Утре ще са селяните, а вдругиден – гражданите. Категорично отказвам да участвам в този фарс.
От пример за етнически мирна страна на Балканите, в сърцето на чиято столица са събрани в непосредствена близост православен храм, джамия и синагога, някакви посредствени тарикати са на път да ни върнат там, откъдето някои наши съседни и малко по-далечни от нас общества идват, а белезите от раните им все още напомнят за неблагоразумието им да останат пасивни зрители на несправедливостите, сполетели техни съграждани. Нечовешко е да си непукист. Жестоко е само да стоиш и да гледаш как тъпчат някого – без значение дали той е пенсионер, учител или обречен на мизерия представител на нечия електорална маса.
Впрочем, често чувам становища на етнически българи, че искат да живеят „хубаво“ като ромите от гетата. Свободни са да се преселят там и да заживеят „хубаво“ като тях. Защо ли все не им стиска да го направят?
Докато хейтим ромите, осъзнавате ли, че в страната ни има стотици язовири, които всеки момент могат да повторят някоя от трагедиите, които ни сполетяха през изминалите месеци, а на никой не му пука, в това число и на потенциалните потърпевши? Да, освен страната на изкупителните жертви и тарикатите, ние сме и страната на зяпачите.
Наясно ли сте, че моят, вашият или на когото и да било живот в тази държава няма абсолютно никаква стойност, без значение дали е българин, ром, турчин или японец? Осъзнавате ли колко нелепо общество сме, щом трябва да сме засегнати пряко и лично от някой проблем, за да се поинтересуваме от него? Толкова ли е трудно просто да не ставаме съпричастни със злото?
