Като гледам така, май не на шега ще дойде ден, когато ще емигрираме в Румъния, въпреки обезпокоителния факт, че майката природа раздрусва северните ни съседи по-осезаемо през около 7-8 години.
Между България и Румъния има някакво лековерно състезание кой ще бъде с половин сантиметър по-затънал в утайката. Но понеже напоследък е от изключително национално значение да „продължаваме напред“, ето няколко причини, поради които румънците, поне по отношение на някои кардинални обществените проблеми и икономическите показатели, са по-добре от нас. Та да получим патриотичен импулс и да ги надминем!
Лустрацията
Макар и да се забави с повече от 20 години, което без съмнение означава, че тя има само символично значение, факт е, че през 2012 г. в румънския парламент беше приет закон, който ограничава политическите права на бивши функционери на режима на диктатора Николае Чаушеску. В това число влизат всички бивши ръководители и активисти на комунистическата партия, членовете на правителството, членовете на Върховния съд, ръководителите на Главната прокуратура, ръководителите на дипломатически и консулски мисии в чужбина, сътрудниците на тайните служби, както и някои други чиновници на държавна служба по време на управлението на диктатора. Лустрираните имат 5-годишна забрана да заемат важни държавни и общински длъжности, сред които президент, депутат, кмет, съдия и прокурор.
Лустрацията у нас все още не се е състояла, а и едва ли някога ще се случи.
Условия за бизнес
България и Румъния са страните с най-ниското икономическо развитие и съответно с най-ниския жизнен стандарт в ЕС. Двете държави често са възприемани като сиамски близнаци на международната сцена. Като изключим това, че румънският пазар е доста по-голям от българския, защото населението на Румъния е три пъти повече, нелепо е да се твърди, че слабата икономика на едната от двете страни може да окаже по-осезаемо благоприятно влияние върху качеството на живот на населението, отколкото също слабата икономика на другата държава. Но макар и двете страни да са изправени пред идентични икономически проблеми, Румъния изглежда малко по-благоприятна за инвестиции от България.
През 2010 г., случайно или не, в угодните на властта медии се появи лъжовна информация, че хиляди румънски фирми са преместили своята дейност в България. Но Букурещ опроверга това твърдение и посочи истинския брой на действащите в България румънски фирми – точно 284.
През последното десетилетие, разочаровани от бизнес климата у нас, не една или две тукашни фирми и чуждестранни инвестиции се преместиха в северната ни съседка. Само някои такива примери са производителят на маргарин „Калиакра“, „Интерснак“ (немският производител на популярното картофено изделие „Помбер“ и на „Chio chips”), „Евробизон“ (австралийска компания, която инвестира около 2 милиона евро в най-голямата ферма за бизони на Балканите, ситуирана в българско село) и др.
Тази лека тенденция засега е слаба и не е особено значителна. Но след предстоящото намаляване на данъците, което се кани да осъществи румънското правителство, за да повиши икономическия растеж на страната с 3%, твърде вероятно е тенденцията да се усили.
По-ефективната борба с корупцията
Корупцията е голяма и в двете страни. Но в последните няколко години се забелязва онтосителен напредък по отношение на борбата с корупция в Румъния. Все по-често се случва уличени в корупция хора с власт и добра парична състоятелност да попадат под ударите на закона и да получават ефективни присъди. Това се случи с бившия премиер Адриан Нъстасе, който е заемал тази длъжност в периода 2000-2004 г., с бившия транспортен министър Релу Фенекиу, с осем изявени спортисти и спортни деятели, а в предварителен арест бяха вкарани един от най-богатите румънски бизнесмени и братът на румънския президент. У нас все още не сме имали възможността да станем свидетели на нещо такова.
Що се отнася до статистическите данни, през 2013 г. България заема 77-мото място в индекса за борба с корупцията, а Румъния е с 8 позиции по-напред – на 69-то място.
Силният проевропейски ентусиазъм
Докато у нас преобладава умерения еврооптимизъм и едва 1/3 от българите са убедени, че страната ни печели от членството ни в ЕС, то румънците са сред най-върлите поддръжници на идеята за европейското семейство. Иначе казано, предизвиканите от пропагандната машина у нас колебания, че страната ни може би не е поела по правилния път, в Румъния почти не съществуват. Евроскептичните политически формирования в северната ни съседка получават изключително слаба подкрепа на изборите и не представляват абсолютно никакъв фактор в политическия живот на страната. А ние допуснахме цяло едно правителство, което управлява страната повече от година, да се крепи на златния пръст на един евроскептик.
Медийната свобода
И северно, и южно от Дунав има значителни проблеми в медийната среда. Но докато страната ни пада все по-ниско в индекса на медийната свобода и в последната класация на „Репортери без граници“ заемаме срамната 100-на позиция, то през 2014 г. Румъния стои на относително доброто 45-то място. Нещо повече – северната ни съседка никога не е класирана на толкова ниска позиция, колкото България в последния доклад. Според изнесените за периода 2002-2014 г. данни, 70-тото място е най-ниската позиция, която е заемала Румъния по отношение на медиите, и то през вече относително далечната 2004 г.
В текста са използвани данни и информация от публикации в Transparency.org, LegalWorld.bg, Desebg.com и E-vestnik.bg
