Изобщо нямах намерение да коментирам тази тема. Но промених решението си, след като видях, че не само в кръвожадните медийни отломки и в социалните мрежи, но дори в Народното събрание бяха произнесени думи, които героизират самозапалванията, което автоматично превръща тези ексцесии в политически угодни.
Народните представители имат юридически имунитет и могат да говорят каквото им хрумне от парламентарната трибуна, без да бъдат подвеждани под съдебна или каквато и да било наказателна отговорност. Но от гледище на етиката, за която повечето депутати нямат никакво възприятие, това е просто чудовищно. Впрочем, моралът е необятна концепция не само за доста от народните избраници, но и за значителна част от техните избиратели.
И сега нямам намерение да обсъждам нито последния, нито някой друг конкретен случай на самозапалване. Нито познавам хората, които са го направили, нито съм вещ по отношение на детайлите около тези инциденти.
Отвратително е да гадаем какво се е случило, да си правим въображаеми изводи за мотивите на посегналите на живота си хора и даже да определяме постъпките им като подвизи.
Забравете изразите като „поклон пред твоята саможертва“, „ти ни отвори очите“, „ти остави следа след себе си“, както и безумното сравнение с Ян Палах. Тези изрази и сравнения изобщо не ви правят по-добри в очите на околните, нито пък ви правят да изглеждате по-интелигентни. В давещото ни се в невежество, несигурност и агресия обществото има повече лабилни хора, отколкото можем да си представим. Ако всеки уязвим човек реши да стане „герой“, България ще се превърне във въглен.
Затова, от скромната си трибуна, призовавам всички, които, героизирайки ги, на практика поощряват тези постъпки, да се се спрат, защото извършват тежко морално престъпление. Нито вие, нито народът ни печели нещо от стимулирането на такива и подобни крайни прояви.
Саможертвеността е геройство, но само когато си жив! А самонараняването никога, АМА НИКОГА не може да бъде геройство. То е признак единствено на слабост и причиняване на никому ненужно страдание. И е грях, изравнен с нараняването другиго.
Ако си готов да отречеш себе си в името на доброто, има безброй много по-ефективни начини да го направиш:
- да положиш усилия да направиш щастливи тези, които обичаш;
- да бъдеш способен и всеотдаен в своето професионално или житейско призвание;
- да се стремиш да бъдеш нормален и да изискваш от другите също да бъдат нормални;
- да не бъдеш просто една гражданска или електорална единица, а Човек;
- да протестираш със смела и ясно изразена позиция, надмогвайки страха си от евентуалните потенциални репресии;
- да помагаш от сърце на по-слабите от теб и да им даваш стимул...
Начините наистина са безброй!
Никоя власт и никое задкулисие не могат да бъдат наказани чрез самонараняване. Тъкмо обратното е – разумните човешки проявления са най-големият бич за тях.
