Не бива да се създава излишна тревожност от разпространението на вируса ебола. Но коментирането на този проблем с „хахо-хихи“ е не по-малко неуместно. Затова реших да опровергая някои спекулации и да потвърдя важните факти за заболяването, събирайки ги на едно място.
Страшна ли е ебола?
Да, ебола е страшна. Защото жертвите й са вече над 3000 души. И защото все още никоя фармацевтична компания в света не е пуснала в продажба нито ваксина, нито лекарство срещу заболяването, макар и вече да са разработени експериментални медикаменти, които са били ефикасни при някои пациенти. Тоест, организмът трябва сам да се пребори с болестта, а терапията е само животоподдържаща. При 70% от заболелите краят е фатален.
Лесно ли се разпространява?
По-скоро не.
Засега лекарите са категорични, че заразяването с опасния вирус е възможно само при контакт с телесните течности на болния – пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност и фекалии. Вирусът се отделя от разрушените от него епидермални клетки само в напредналия стадий на заболяването. В този етап от болестта дори докосването до кожата на болния може да причини заразяване, но пък тогава той едва ли би бил в състояние да посещава обществени места, на които предаването на зарази става доста по-лесно.
Ебола не се предава при вдишване, за разлика от сезонните вируси. Освен това, вирусът не оцелява лесно извън организма на заразения.
В инкубационния период, преди да се появят симптомите, няма опасност той да бъде предаден на друг човек или животно, което също си е сериозно успокоение.
Има ли ебола характерни симптоми?
Да. Обичайните за ебола симптоми са обривите по кожата, както и вътрешните и външните кръвоизливи.
Повечето симптоми са грипоподобни – главоболие, болки в мускулите, обща отпадналост, втрисане, зачервени очи, болки в гърлото, затруднено дишане, трудно преглъщане, липса на апетит, стомашни болки, повръщане и диария.
Но само медицински тестове могат да докажат заболяване от ебола. Ако проявите някой от тези симптоми, хиляди пъти по-вероятно е да ви е хванал сезонният грип, който също може да бъде опасен, затова никога не прибягвайте към самолечение.
Има ли опасност ебола да засегне България?
Да, но вероятността това да се случи е много малка.
Има още много болести, които евентуално биха могли да прераснат в епидемии, но не се страхуваме от тях, защото не мислим за тях. Не мислим за тях, защото медиите не спрягат техните имена всеки ден. На практика е много по-вероятно у нас да избухне епидемия от заушка, отколкото от ебола.
Разбира се, предвид ниската хигиенна култура и лошите санитарни условия на част от населението, както и предвид това, че у нас сравнително често се случва хора да умират дори и от лечими болести, властите и гражданите (особено първите) са длъжни да се отнесат напълно сериозно към проблема.
Защо не се затворят границите, за да бъде ограничена максимално опасността?
Светът днес е глобален и хората пътуват и общуват с други хора от най-различни националности. Би било абсурдно в 21-ви век да се затварят граници. Разбира се, не е изключено да се прибегне и до тази превенция, ако се наложи, но това обикновено се прилага, когато опасността е в непосредствена географска близост.
Разбира се, несериозно е обяснението на служебния здравен министър, че Западна Африка е далеч, следователно и ебола е далеч от страната ни. Защото Западна Африка се намира само на 4 часа път със самолет от България – за колкото се стига с автомобил от София до Бургас. Предпочитам министрите да обясняват какви превантивни и организационни мерки се взимат, каквито при всички положения са нужни, отколкото да ми дават разяснения, които бих могъл и сам да си ги направя.
Кой е най-лошият сценарий?
В западните медии се разпространяват твърдения, че във всеки един момент ебола може да мутира и да започне да се предава и по въздуха. Колкото повече хора се заразяват, толкова по-голяма е вероятността това да се случи. Но такава възможност (да станат по-опасни или по-безопасни, отколкото са) има при всички вируси.
Американският медик д-р Майкъл Остерхолм, директор на центъра за изследване на инфекциозни болести в Минесотския университет, твърди, че в неговата 40-годишна кариера никога не е виждал нещо (в това число и вирусът ХИВ, който причинява СПИН), което може да стане толкова опустошително за човечеството, колкото предавана по въздушно-капков път ебола, каквато, за щастие, все още не съществува, а вероятността да се появи такава е твърде малка.
„Всеки път, когато някой се заразява от ебола, вирусът прави една или две мутации. Много от тези мутации нямат никакво съществено значение, но някои от тях биха могли да променят начина, по който вирусът действа в човешкото тяло. Представете си, че всеки път, когато пишете есе, вие променяте дума или две. Това би могло да промени смисъла на есето,“ обяснява Остерхолм пред CNN.
Но същият лекар успокоява: „Свинският грип (H5N1) вероятно е циркулирал сред милиарди птици през последните 2 десетилетия. Но начинът на заразяване е останал непроменен. Спекулациите, че ебола може да мутира във форма, в която лесно да се предава от човек на човек по въздуха, са точно това – спекулации, които не се базират на никакви доказателства“.
Взимат ли властите всичките необходими мерки, за да се преборят с разпространението на ебола?
Властите твърдят, че положението е под контрол. Но има сведения, според които това не е съвсем така.
Световната здравна организация издава предписания за справяне с епидемията. Но едно е да съществуват ефективни правила на хартия, съвсем различно е те да бъдат приложени. А в страните от Западна Африка, където е огнището на ебола, тези правила не се спазват, както свидетелстват много медийни кореспонденти. Много от пациентите там дори не достигат до болница, та какво остава за поставяне на болния под карантина, да не говорим за наблюдване на състоянието на контактните с него.
Не е нужно само да се хвърлят пари за борбата с ебола и да се изписват предписания. Нужни са наистина сериозна превенция по целия свят и изключително стриктен контрол в спазването на предписанията на СЗО за борба с болестта.
Една носилка, която скоро щяла да пристигне у нас, едва ли изчерпва задачите на българското здравно министерство.
Какво зависи от нас, обикновените хора?
Ако вие сте по-добре информирани, не се подигравайте на хората, които не са се запознали с начина на предаване на болестта и се страхуват. Вместо това им обяснете, че ебола не се предава по въздуха и е малко вероятно вирусът да мутира и това да стане възможно.
Посъветвайте хората от вашето обкръжение да не прибягват към самолечение, когато се разболеят – нещо, което би трябвало да важи не само в случаите, когато медиите тръбят, че се задава опасен вирус. Както е и при всеки друг вирус, колкото по-рано се открие ебола у пациента, толкова по-голяма е вероятността той да оцелее.
