Преди няколко дни кон припадна от глад и бой на софийския булевард Г. М. Димитров, а съвестни граждани му се притекоха на помощ и го избавиха завинаги от свирепите му притежатели. Благодарение на възхитителните хора, които часове наред бдяха над свляклата се на асфалта кобилка Виктория, тя ще се възстанови (макар че от побоя завинаги е загубила едната си капачка) и насетне ще води един щастлив живот. Състоянието ѝ можете да следите в следната група във Фейсбук: https://www.facebook.com/groups/1516467051928528/ .
За съжаление и в този инцидент вниманието на повечето възмутени беше съсредоточено в погрешна посока, а именно върху факта, че безотговорните стопани бяха от ромски произход. А истинският проблем се корени другаде - в тромавите институции (вижте по-долу).
Пълно е с етнически българи, които също измъчват животните си. Не е проблемът в различността на вече бившите собственици на Виктория, а в техните безотговорност и жестокост, толерирани от безразличността на цялото общество.
И ТЕ ДУШИ НОСЯТ...
Живеем в страна, в която безстопанствените кучета са повече от домашните, а всяко второ дворно куче прекарва целия си живот вързано на синджир – зиме и лете, на студ и пек, в дъжд и сняг... Да не споменавам екстри като ваксини, хапчета за обезпаразитяване и лечение, защото бас ловя, че поне половината хора (някои от които вероятно са се възмутили от конкретния случай), особено тези по селата, биха се изсмяли, ако бъдат попитани дали любимците им имат паспорти и кой е ветеринарят им. Просто защото те никога не са използвали услугите на такъв, освен в някои редки случаи, когато животното следва да бъде изядено.
Живеем на място, където кравата яде ежедневен бой, защото неудачният й стопанин, който ще изкара пари от млякото ѝ, че даже и ще пие от него, не е доволен от партията, за която е гласувал и пак ще гласува. Или от жената, до която се е събудил и до която пак ще заспи.
Тук често се случва дори и кокошките да гладуват. Не от бедността на собствениците им, а от тяхното вродено или втълпено пренебрежение, дори от омраза към тях.
Няма какво да се лъжем – тук, на Балканите, насилието е много по-обичайно от любовта. Чувствата се прикриват, състраданието се възприема повече като признак на слабост, отколкото като положително качество, а омразата към животните по традиция се възпитава у децата от родители, баби, дядовци и учители.
ТРОМАВИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Именно институциите, съществуващи в името на чиновническата прехрана, но не и да са в полза на обществото, носят вината за това, че не се спазва законът, който криминализира насилието над животните.
Пристигайки на мястото на инцидента, полицаите е трябвало да арестуват побойниците на кобилката, които впоследствие да бъдат осъдени за насилие над животно и задето са го държали гладно – също както би бил осъден човек, ако упражнява системен побой на детето си и не му осигурява достатъчно храна. Но дошлите на място полицаи само са написали акт на извършителите, и то защото каруцата им не е имала регистрационен номер. Толкова е безотговорна полицията, когато става въпрос за животни, че самите униформени не знаят какво трябва да правят, когато се озовават на такиква и подобни инциденти.
Докога в България ще разчитаме все на добрия човек? Добрият човек да прати SMS за някой изпаднал в беда човек. Добрият човек да прати SMS за Мизия. Добрият човек да отиде да изгребва калта и тинята в Аспарухово. Добрият човек да облече сираците. Добрият човек да помогне на животните... Докога цялото ни общество ще се крепи на раменете на добрия човек?
Какво се случи след инцидента с Виктория? Добрият човек пое инициативата да я спаси. Добрият човек повика ветеринар. Добрият човек ѝ намери дом. А защо я нямаше държавата???
Защо полицаите не останаха да бдят над нея? Защо те не ѝ намериха подслон? Защо те не направиха нищо друго, освен че написаха само един пиклив акт за нередовна каруца?! Как така една каруца се оказва по-важна за българската държава от проснато на асфалта живо създание, също Божие творение?!
Защо „Екоравновесие“ не са се погрижили за изстрадалото животно, след като добрите хора са им се обадили? Ако било труп, щели да го приберат, но понеже е жив кон, нищо не можели да сторят... Що за абсурд, бе, хора?!?!?!
И това не е прецедент. Това се случва всеки път, когато има такива и подобни случаи. Не ми се мисли какво биха отговорили леличките от 112, ако човек им се обади, за да потърси помощ за животно...
Нуждата от създаване на зоополиция у нас е изключително ясно изразена. И за това е нужна политическа воля. Лично аз съм изпращал писма до няколко политически партии, с молба да се инициира създаването на зоополиция. Със сигурност знам, че и мои познати също са го правили. Само от една партия получих отговор и той гласеше, че идеята им допадала, но просто нямали активист, който да се заеме – нещо, което на мен ми прозвуча повече като оправдание, отколкото като реална причина.
На този етап само добрият човек е този, на когото му дреме за изпадналите в беда хора и животни. Но не можем вечно да разчитаме на него да решава проблемите ни. Защото никой не е длъжен да бъде добър.
Държавата е тази, която трябва да върши всичко това, което той прави, въпреки че не е длъжен. А обществото трябва да изиска от нея това да се случи.
