Аман от псевдограждани!

Иде ми да бръкна в контакта от думата „гражданин“ и от производните ѝ, която стана изключително популярна след месец февруари 2013 г. Защото тя лишава човека от неговата съвършена същност, свеждайки го просто до една гражданска единица. Граждански организации, граждански контрол, граждански квоти, граждански протести, граждански инициативи, граждански патрули... Просто аман!

Точно преди насрочените за 5 октомври парламентарните избори, граждани от февруарската революция от 2013 г. отново започнаха да дават заявки за протестни прояви. През последните дни социалните мрежи се изпълниха с групи, призоваващи към демонстрации заради покачването на цената на електроенергията с до 10%. То не бяха хвърчащи яйца по хора. То не бяха закани, че ще оставят ДКЕВР без прозорци. То не бяха масови включвания и изключвания на лампите в точно определен час. То не беше чудо...

Прекрасно разбирам гнева на обикновените потребители, предизвикан от евентуалното до 10-процентно поскъпване на електроенергията. Но нямам и капчица доверие у хората, които инициират тези вълнения, макар и винаги да изглеждат уверени в правотата си. Колкото и да ми се иска да призная февруарските активисти като представители на българското гражданското общество, не мога. Колкото и да ми се иска да потвърдя, че февруарският метеж не беше организиран в полза на задкулисието, също не мога. Съжалявам.

Действията им просто не са нормални. Защото всеки може да мята яйца по някого, независимо на коя амазонска племенна общност е представител. Но ако не можеш да сразиш някого само с думи, ти не си никакъв боец.

Нашите „будни и „спонтанни“ леви граждани, дето замеряха с кокоши яйцеклетки настоящото ръководство на ДКЕВР, без то на практика да е виновно за започналите много преди него проблеми, с тази си изцепка леко ми заприличаха на онези националисти и сепаратистките им противници  в Украйна, които вкарват депутати в кофи за смет, горят знамена, бият когото им падне, само защото не подкрепя тяхната идеология, и т.н. Защото за мен те също не са нищо повече от инструменти в ръцете на заинтересовани политици и „бизнесмени“, без значение дали го осъзнават. Иначе може и да са честни хората.

В никакъв случай не мисля, още по-малко пък бих си позволил да твърдя, че най-изявените ни борци за евтин ток са способни на такива ужасяващи неща, каквито се вършат в Украйна – нека не бъда разбран погрешно. Предполагам, че хората са добри. И все пак е недопустимо еманацията на невежеството и агресивността (които си проличаха много ярко в последната им „форма на протест“) да бъде възприемана като граждански контрол. Особено когато политическата продажност и рубладжийството удобно се възползват от народния гняв.

И тук се питам, ако яйцата не бяха отправени към ръководството на ДКЕВР, а към вече 34-годишния успял млад мъж, дали Прокуратурата щеше да си трае по въпроса?

Наистина ли тези хора са леви и спонтанно възмутени?

Сметките за парно са колкото една минимална работна заплата – мълчат.
Цената на газта се увеличава – дремят.
Водата поскъпва - никакви ги няма. 

Но щом токът скача нагоре в навечерието на изборите, за което поскъпване експерти предупредиха още преди повече от година, когато цената на електроенергията беше изкуствено понижена в името на правителствения комфорт, веднага надуват вувузелите.

Защо ли не протестират и срещу високите сметки за другите битови услуги, някои от които са в пъти по-високи от тези за електроенергията? Само това покачване ли забелязаха за почти две години от началото на революционния си патос?

Защо и февруарският протест срещу монополите, прераснал в антиправителствен, беше насочен САМО срещу трите ЕРП-та, всичките от които са със западна собственост, но не и срещу огромното влияние на руската олигархия в енергийния ни сектор? Защо не се чу нито думичка против едно руско дружество, което е единственият доставчик на природен газ за България (благодарение на това, че нито едно правителство от началото на прехода нямаше смелостта да разбие този монопол)?!

И защо в България нито едно ляво движение не помoгна в кризата с бежанците, докато постоянно извираше гнусна псевдонационалистическа пропаганда срещу горките хора? Нали са леви???

Ще ви кажа защо.

Защото лявото в България не съществува и никога не е съществувало – нито в политиката, нито в мисленето ни. Защото да си ляв не означава да искаш всички да са равни, но някои да са по-равни от другите. Защото не може единият монопол да е по-малко монопол от другия монопол.

Всеки МИРЕН протест си струва, защото това е най-нормалният начин, по който суверенът може да повлияе на корумпираната държавна и административна власт. Но когато словата бъдат превърнати в омлет, тогава е гнусно.  

Вярвам, че обикновените хора, които излязоха на демонстрации и през февруари, и през юни 2013 г., се опълчиха срещу едно и също зло. И двете протестни вълни справедливо регистрираха прояви на гражданското си несъгласие.

Факт е, че много от включващите се в протестите научаваха за организирането им от социалните мрежи и се присъединяваха спонтанно към тях. Но е факт и това, че социалните мрежи могат да се използват за манипулации. Чрез тях често се организират и демонстрации, които внимателно се дирижират, за да се постигнат цели, от които полза има само злото, срещу което всъщност народът се бунтува.

Бъдете нащрек, за да не бъдете подведени пак. Струва ми се, че на няКОЙ много му се иска да се повтори февруари 2013 г. Само дето този път псевдореволюцията няма да бъде февруарска, а октомврийска.

Очаквам всевъзможни провокации преди и след изборите. Пък дано аз да съм заблудения и мнението ми да е погрешно.