"Не" на учебниците по история, "да" на учебниците по истерия

Щастлив съм от това, че покрай поредната предизборна националистическа врява разбрах, че днешните учебници по история и предмета „Човекът и обществото“ не са като онези, по които учих аз (тогава “Човекът и обществото“ се казваше „Роден край“).

Макар и да прекрачих училищния праг поне 10 години след промените, тогава все още се изучаваха безумни пропагандни твърдения. Задавах си десетки въпроси, които не се харесваха особено на учителите, когато от време на време се осмелявах да им ги задам.

Щом прабългарите са били с монголоидни черти, тогава защо аз нямам такива?

Владетелят Крум е въвел първите писани закони, което е чудесно, но защо изобщо аз трябва едва във втори клас да научавам, че си е направил чаша от нечий череп, за да пие вино от него?

Защо ме учат да мразя турците, след като дрехите ми, играчките ми, любимите ми детски лакомства и дори част от училищните ми принадлежности са „Made in Turkey”, с което нямам проблем?

Ако османското робство наистина е било точно толкова жестоко, колкото ни е представено, тогава как изобщо сме оцелели като народ в продължение на почти 500 години?

На връх Шипка са загинали много руснаци, които заслужават дълбок поклон. Но защо не от училище, а от енциклопедия научавам, че за нашата свобода са загинали и много прибалтийци, румънци, кавказци, финландци и други по народност войници?

Защо в училище научавам, че САЩ са бомбардирали София през Втората световна война, но не и това, че Русия е бомбардирала Варна през Първата световна?

Слава Богу, днес все по-често тези въпроси не са табу и се дискутират между ученици и учители, особено с по-младите преподаватели. А никой от съвременните ученици не е принуден да зубри, че далечните му предци са имали дръпнати очи, че са били ниски и трътлести, че на всичкото отгоре са били и чергари. Защото нито едно от тези твърдения не е вярно, както твърдят съвременните историци и генетици.

Радвам се, че зловещите исторически факти се споменават чак в горните класове, а не още в първи клас. A думата „Турция“ и производните ѝ прилагателни „турският“, „турската“, „турското“ и „турските“ не присъстват в страниците за живота на българите в рамките на Османската империя, както преди. Защото има наистина фундаментална разлика между държавите Османска империя и Турция. И защото днешните турци нямат нищо общо с дерибействащите както над християни, така и над мюсюлмани османски паши. Надявам се, че се споменава и това, че е имало доста български чорбаджии, които на практика по нищо не са се различавали от жестоките османски паши в отношението си към българите.

Крайно време беше да се спомене в български учебник и това, че за българската свобода са загинали не само руснаци, а и представители на още десетки европейски народи.

Благодаря на всички, които споделят същото удовлетворение. А на хората с предразсъдъци, които в коментарите ще ми обяснят какъв родоотстъпник съм, бих им казал само едно: помислете си как бихте се почувствали вие в час по история, ако бяхте третокласник от турски етнически произход, а учебниците още бяха като онези от едно време.