Проруският тролски, медиен, политически и икономически патос е нещо чудно, особено когато е гарниран с антиевропейска пропаганда, православен фанатизъм, идолопоклонничество пред Путин, носталгия по червеното знаме и фантастични приказки за светлото бъдеще на обширните евразийски територии.
Но колкото и наивен да е човек, от време на време си задава някои ординарни въпроси. След като почти всичките русофили са върли противници на проамериканската пропаганда (със сигурност има защо да е така), надявам се, че със същата критичност биха се отнесли и към следните проблеми.
Изпразнени от смисъл ли са били думите на Левски, че „който ни освободи, той ще ни и пороби“?
Защо България е толкова бедна, а гражданите на други бивши социалистически страни, например Чехия и Полша, които имат стабилна прозападна политическа и икономическа ориентация, вече имат средноевропейски стандарт на живот?
Защо Русия, „закрилницата на православието“, не се застъпи за Сърбия (тогава все още в състава на СР Югославия), когато изконна християнска територия беше откъсната от нея, а Белград беше бомбардиран?
Защо милион българи са превърнати в македонци в годините на Коминтерна?
Защо проруската пропаганда у нас се усили значително точно тогава, когато гражданското общество избухна срещу мафията и олигархията през изминалата година?
Ето няколко конкретни причини, поради които вероятно трябва да благодарим на руските явни и задкулисни ръководители.
Олигархичния икономически модел и мутрите
България е най-бедната страна в Европейския съюз – безспорен факт. Докато стандартът на живот плавно се покачва в други страни, които също отскоро са членки на ЕС, тук си стоим на едно и също положение, сякаш времето е спряло. И това си има едно просто обяснение – липсата на естествена конуренция в бизнеса. А защо нямаме такава? Кармелита Денева го е обяснила много добре и разбираемо, затова си позволявам да преразкажа части от нейна статия от 2006 г., публикувана в икономическо списание.
Луканов, както едва ли някой изобщо се съмнява, е архитектът на българската пазарна икономика. Като политик той не е криел симпатиите си към Горбачов и перестройката, която в икономически измерения означава печеливши компании и цели добре развити отрасли в икономиката да бъдат приватизирани от специално подбрани лица от номенклатурата или офицери от КГБ (съветските тайните служби). Този модел постави началото си при Горбачов, а при Елцин и Путин бе развит изцяло. Моделът на олигарсите се пренесе в България и е особено показателен в енергетиката, където руският монопол е непоклатим. (1)
Единствените, западни компании, които все пак са допуснати в Българската енергетика, са италианската ENEL, чешката ЧЕЗ, австрийската EVN и немската E-ON, която през 2011 г. продава 100 процента от собствеността си на чешката „Energo-Pro“. Интересно е това, че по време на протестите срещу монополите през зимата на 2013 г. гневът на протестиращите беше насочен именно към енергоразпределителните дружества, които са със западна собственост, но не и срещу руските монополи в българския енергиен сектор.
В края на 90-те, по времето на управлението на Костов, рафинерията „Нефтохим“ е продадена за 153 милиона долара на руския „Лукойл“, като по този начин става собственост на един от руските олигарси – на Вагит Алекперов. (1) Според сп. „Форбс“, през 2011 г. той е 8-мият най-богат човек в Русия и 50-тият най-богат в света.
Друга наша петролна компания пък се продава на руски олигарх от литовски произход. Същият на 23-годишна възраст създава първата си фирма, а на 25 вече е вицепрезидент на един от най-големите износители на суров петрол от Русия. Предполага се, че той е бил един от десетимата специално подбрани комсомолци, които Горбачов е изпратил на обучение в САЩ, за да бъдат подготвени да управляват в пазарни условия. Друга подобна личност е Лев Леваев – първият собственик на „Мобилтел“, отказал се по-късно от мобилните услуги, за да управлява на спокойствие диамантените си мини в Южна Африка. (1)
Настъплението на този тип хора и компании, за съжаление, чиито възможности са осигурени априори от тоталитарната държава, е твърде късно да бъде спряно. (1)
За да е сигурно, че предприемчивият български дух няма да попречи на окупацията на нашата икономика от лица близки до руските и родните тайни служби преди 1989 г., в началото на 90-те години същите тези, които ни дават „демокрацията“, създават мутрите, които значително допринасят за това в България да няма пазарна икономика с нормална конкуренция, което безспорно води и до ниския ни стандарт на живот.
Отцепването на Македония
Много български патриоти, които клонят повече към руски такива, активно твърдят, че страдат за Македония. Това донякъде е парадокс, тъй като за нейното откъсване от България също трябва да благодарим на Кремъл.
През 1934 г. излиза официално становище на Коминтерна (Обединение на комунистически партии от цял свят, чието седалище е в Москва), което има за цел да узакони съществуването на македонска нация. Документът е изготвен в Москва с помощта на Георги Димитров и Димитър Влахов. Идеята на двамата комунистически лидери е по този начин да поставят основите за създаването на свободна и независима Македония, която да влезе в бъдещата Балканска Федерация.
Атентатът в „Света Неделя“
През 1923 г. Българската комунистическа партия организира въстание, което е окървавено и потушено. Следващата стъпка на военната организация на БКП е именно атентатът в храма “Света Неделя”, тогава „Свети Крал“. Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна. (2)
Основната мишена на терористите е Царят. Известно е, че извършителите са били щедро възнаградени (само клисарят взима 11 000 лева), а част от организаторите са избягали в Съветския съюз през Кралството на сърби, хървати и словенци.
Този най-ужасяващ до онзи момент атентат в цялата световна история е извършен в православен храм, при това в деня, в който Юда е предал Исус.
Повече за организирането на атентата в „Св. Неделя“ и съветската връзка, можете да намерите в този мой текст - www.actualno.com/columnist/article/id/383/author_id/29 .
***
Нека не бъда разбран погрешно. Мисля, че е ясно, че възмущението ми не е от руския народ, още по-малко пък от всичките гениални руски писатели, поети, музиканти, учени, художници и др. знаменити хора. А само от империализма, който няма значение дали е американски, руски, трети или четвърти.
Живеем във времена, в които светът е разделен между две империи, ръководени предимно от отвратителни хора. Разбира се, всеки има право да гледа света през евразийски, евроатлантически или каквито си други розови очила пожелае. Но отговорността за бъдещето на нашите деца е само наша.
Империализмът в световен мащаб води до много повече нещастия, отколкото до прогрес. Историята го е доказала и продължава да го доказва. Затова няма как да приема с радост очевидните опити на Руската федерация да увеличава още и още влиянието си в голяма част от бившия Източен блок.
Дори и освобождаването ни от Османско робство се е случило не заради братската обич между двата православни народа – руския и българския, а защото такъв е бил имперският интерес на Царска Русия (вероятно и на западните велики сили). Втълпяваната с десетилетия пропаганда звучи наистина много красиво и щеше да бъде прекрасно, ако беше истина. Но очевидно не е. Разбира се, това ни най-малко не означава, че всичките руски, украински, естонски, латвийски, румънски, финландски и други по народност войници (освен българските), които са загинали за нашата свобода от султанската власт, не заслужават нашата почит.
Няма как да постигнем желания от всички разцвет без да бъдем реалисти. С оптимизъм и песимизъм няма да стигнем доникъде, ако не си дадем сметка откъде сме тръгнали, накъде вървим и кой е нашият душманин.
Използвани източници:
(1) Денева, Кармелита. „Руски олигарси в България“. В сп. Business Week от 26.06.2006 г., стр. 22
(2) Екип на сайта „Българска история“. http://www.bulgarianhistory.org/атентатът-в-света-неделя-история-и-фа
