Спомняте ли си кога за последен път сте мечтали за целувка, за здраве, за приключение, за ново начало, за вкусна супа, за незабравима вечер с приятели, за това да оставиш следа след себе си, за щастие, за свобода?
Някак неусетно с годините изгубваме свободата да мечтаем за истинскте неща от живота и започваме да затъваме в блатото на битовото задоволяване. Мечтата за целувка е заменена с избелваща паста за зъби. Мечтата за здраве е заменена с фитнес и диети. Мечтата за приключение е заменена с туристическа оферта за някоe приказно място за 7 дена, All-Inclusive за двама. Мечтата за ново начало е заменена със закупуване на нов HD телевизор или на нова кола на изплащане. Мечтата за вкусна супа е заменена с готова суха супа, полуфабрикат. Мечтата за незабравима вечер с приятели е заменена с преяждане и препиване. Мечтата за това да оставиш следа след себе е заменена с постване на статус във Facebook, а мечтата за щастие е заменена с like-овете под този статус. Мечтата за свобода е заменена с излизане на протест, с гласуването срещу 20 лв. или със смяната на техните във властта с нашите.
Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Хм... Може би, затова има все по-малко лидери и все по-малко личности, които да променят света. Така става, когато погледът ни към звездите вече не е от стремеж да ги достигнем и опознаем, а е само от желание да видим падаща звезда, която да сбъдне някое битово желание. Така става, когато вкусът в изкуството и в живота се диктува от рейтингите и телевизионните риалита. Така става, когато вместо заглавия на книги се цитират заглавия от жълтите вестници. Така става, когато престанем да мечтаем, и се оставим на течението.
И като стана дума за течение. Преди 2 седмици за първи път отидох на рафтинг. Толкова е хубаво да ти се случи нещо, за което никога не си мечтал, а винаги си желал да преживееш като емоция. Животът е пълен с мечти, за които дори и не сме мечтали. Но да се върна на рафтинга. Вярно е, че течението на реката е това, което ни движеше напред. Но усилието на всеки един в лодката ни направляваше в правилната посока, за да не се обърнем във водата. Така е и с мечтите. Те са греблата, с които направляваме нашия живот. Затова, какъв живот живеем, зависи от това в какво се превръщат мечтите ни!
