Ако е допустимо да се твърди, че не гражданското общество, а задкулисието само свали собствения си кабинет "Орешарски", то има нещо, за което със сигурност заслугата е изцяло на народа.
Нормалността в обществото ни все по-често се вясва и малко по малко ще изтика алчността, наглостта и посредствеността от трона на властта! Поредното доказателство за това е съставът на служебното ни правителство, който стана ясен във вторник.
Прегледах добре биографиите на новите ни министри. Вероятно това ще се окаже най-доброто по състав правителство, което България е имала поне в последните 25 години. Правителство, в което няма нито един кадър на ДПС – на този, дето се хвали, че разпределя порциите в държавата! Кабинет, в който министрите имат лица на хора, а не на прасета. А погледът на премиера не е изпълнен с просташка парвенющина или пък изпразнен от всякакво душевно съдържание.
Във второто служебно правителство, което Плевнелиев съставя, преобладават сравнително млади, но добре образовани и симпатични хора, а по-възрастните са с отлични биографии и известни в публичното пространство само с достойни дела.
В целия нов служебен кабинет няма нито един възпитаник на Москва – нещо, което сякаш беше задължителен критерий в състава на последното редовно правителство, което беше и с най-кратък живот и с най-ниско доверие през последните 25 години. За сметка на това в него има няколко министри с дипломи от най-авторитетните западни университети.
Разбира се, далеч не само дипломата прави човека годен за висок обществен пост. Именно от такива политици има нужда България в този съдбовен за нея (а и за целия свят) момент – интелигентни, достойни, самодоказали се, необременени от Държавна сигурност и незамесени в престъпленията, които се извършиха в годините на прехода към пазарна икономика, част от които непоправими.
Освен заслуга на президента Росен Плевнелиев, каквато безспорно е предвид неговите правомощия, този свеж полъх в политиката се дължи и на всички нас, хората на България, които мирно, но упорито отстоявахме нормалността през всичките тези месеци! И със сигурност ще продължаваме да го правим. Силно вярвам в това.
Това е постижение на всеки, който е протестирал дори и само един ден през последните 416 дни;
на всеки, който не е протестирал, но е подкрепял протестите с цялото си сърце;
на студентите – без съмнение най-хубавата и смислена частица от цветното ни общество, които окупираха университетите без да се страхуват за дипломите си;
на упоритите членове на Протестна мрежа , които предупредиха ръководителите на отговорните държавни институции за всичко, което лъсна в края на юни, но те, поради своите тъмни зависимости, не взеха никакви мерки, за да го предотвратят;
на журналистите, които имаха смелостта да питат кой е #KОЙ, дори и с риск да подпалят движимото им имущество;
на контрапротестиращите, които със своето ежедневно присъствие пред Президентството и Столична община успяха само да затвърдят позициите на будната гражданска съвест;
дори и на Марк Зукърбърг, защото това, което се случи в периода 2012-2014 г., едва ли щеше да го бъде без съществуването на социалните мрежи, особено на Фейсбук.
За да може тази нормалност да продължи и занапред; за да напуснем трайно позицията си на клети странични наблюдатели и българите да станем активна част от световния прогрес, но не емигрирайки зад граница, а на отреденото от предците ни парче от Стария континент, трябва да продължим мирно, търпеливо и упорито да изискваме оставката на всяка бъдеща нагла власт, появата на каквато изглежда неизбежна поне засега. И да гласуваме непременно на предстоящите избори вместо за пореден път да оставим бъдещето си в ръцете на хора, които едва ли бихме си пожелали за настойници. Алтернатива винаги има и няма невъзможни неща!
При все, най-хубавото е, че поне в идните два месеца (дай Боже и повече) няма да имаме правителство на мафията и олигархията. А предимно плиткоумните и необременени от морал и лична гражданска позиция „народни“ представители ще са лишени от незаслужената си и купена привилегия да гласуват закони и да вземат безобразни решения, които в повечето случаи са вредни за цялото общество.
