Имало едно време един влиятелен банкер, който разполагал с целия ресурс на една държава. Бил близък с бивши и настоящи премиери, изпълнявал поръчките на всички, които били на власт. Изкупувал медии, предприятия, телекоми, футболни отбори и славославел всеки, който е на власт. Алчността му обаче била голяма. Един ден банкерът се сетил, че 15% от гласуващите в тази държава, всеки път избират нов политически субект. Тогава заедно с един свой партньор, успял млад човек и политик, решили да направят нова партия, която да вземе гласовете на тези 15% избиратели. Посочили за лидер един посредствен бивш журналист, за да могат лесно да го управляват.
Банкерът хвърлил милиони за създаването на тази партия. Лидерът, колкото посредствен, толкова и глупав си мислил, че само с плащане на хора ще може да се превърне в политически фактор. Пръскал парите на банкера за всевъзможни рекламни материали със своя лик. Над 100 000 фанелки били поръчани за предстоящите избори за Европейски парламент, над 24 000 кв. м. винил били отпечатани за билбордове из цялата страна., всеки нов член на партията получавал по 50 лв. бонус. Новият лидер размахвал дългите си ръце и с апломб и съобщавал глупост след глупост. Обявил, че ще прекръсти страната на Народна Република България, заканил се да възстанови задължителната казарма, самопровъзгласил се за бъдещ премиер на държавата, посочил бившия Цар за европейски комисар. Всичко изглеждало колкото безоблачно толкова и безотговорно. Бъдещето на партията и на нейния лидер изглеждали безоблачни. Посредственият бивш журналист имал един единствен кошмар - да не бъде разкрит всъщност чия пионка е той.
Опитвал се неловко да се разграничава както от своя банкер, така и неговия партньор, успелия млад човек и политик. Изборите за Европейски парламент отминали, лидерът станал евродепутат, глътнал още повече въздух и се втурнал към следващи безумия. Между временно банкерът се скарал със своя партньор и заминал в странство. Успелият млад човек и политик използвал връзките си за да затвори банката, а в последствие да си я присвои. Настъпили тежки дни за посредствения политик и новоизбран евродепутат. Потоците пари към него спряли, доскорошни съмишленици започнали един по един да напускат партията, лидерът бил доведен до ръба на предела на изпитанието на човешката, психическа и физическа издръжливост. Приказката свършила. Какво станало с Банкера? Кой помни вече, той бил само един от проектите за източване на държавни пари. В страна, в която 15% от избирателите всеки път избират нов политически експеримент да ги излъже, не може да се очаква някой да потърси отговорност от този, който ги е излъгал. Тези избиратели просто избират да бъдат заблудени от следващ политически експеримент.
С това тази приказка свършва и за съжаление така започва следващата приказка.
