Все по-често виждаме двойки влюбени, които са се запознали в интернет, било то във Facebook или в някой от многобройните сайтове за запознанства, чатове, форуми, онлайн игри и други места в киберпространството.
Повечето хора все още гледат с насмешка на такива връзки, но има вече милиони хора по света, които създават семейства и имат деца, след запознанството си в интернет.
Когато науката се опитва да обясни защо хората се влюбват, се хващам за главата. Според нея, луната и звездите не са сребристи и блестящи символи на любовта, а просто едни небесни тела. Луната е само едно кълбо, една студена скала от неживата природа. Според науката и комерсиалното общество, любовта не е най-висшата сила в света, а само едно животинско привличане, породено от нашите инстинкти да се размножаваме, просто преминаващи струи на феромони... Влюбените и поетите, според нея, са луди. А някога хората са вярвали, че Бог е любов...
Вниквайки в поезията от едно време, виждаме, че младите през пролетта са се радвали на пеещите птички, на преродената природа, държейки се за ръка по улиците и паркове.
А през лятото на смеещото се слънце, на разходките по плажовете и излетите в природата с либето. Днес през пролетта се радват на блясъка от панела на новия i-phone, подарък за Коледа, чийто уникален блясък от слънцето не са могли да забележат, заради облачната и коварна зима. А когато не са ангажирани с този прекрасен подарък, се натискат по пейките с гаджетата си, демонстрирайки, на преминаващите около тях хора, какво са научили от порно филмите през зимата, а между смените на позите презареждат пиейки бира или водка.
А някога „гаджетата” са се наричали „либета”, поне според поетите и писателите. „Колко ми липсваш... Начинът, по който нежно ме обичаш” вече е „Колко ми липсваш... Начинът, по който в чашата ми сипваш.”;“Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени”, вече също има модерен вид: „Силиконова Калина водка пие на барът задимени, анаболен Явор с пачки сплита нейните мечти зелени.”
В миналото, когато не е имало интернет, хората са общували с приятели, които никога не са срещали на живо, като са си кореспондирали с писма и телеграми. След това се появяват телефонът и интернет, които улесняват общуването. Средствата за общуване се доближават все повече до лице-в-лице комуникацията.
Едва ли има някой, който да не е чувал за принцовете и принцесите, които си изпращат писма с пощенски гълъби или за „телефонната любов” на Васил Найденов. Често, изпратен SMS, към погрешен номер, или e-mail, изпратен до погрешен адрес, може да доведе до пламенна любов. Много хора в близкото минало са имали така нар. penfriends (приятели по писалка), с които са общували, без значение дали с цел връзка или просто приятелство.
Затова хората, които просто не са се родили в техните времена, намират начин, за да се докоснат до любовта чрез интернет. Общуването през монитора, често без дори да са се видели на снимка, не допуска струи на феромони и плисване на допамин върху нуклеус каудатус, което да доведе до влюбването такова, каквото науката и тъпите филми го разбират и представят.
Социалното положение и парите не се виждат. Няма дрехи, няма силикон, няма дори и красота. То е общуване между дух и дух! Дава възможност за такава форма на общуване, каквато на времето само боговете са водели, каквато поетите от романтичните времена, ако знаеха, че някога ще има, вероятно щяха да поставят нов жанр в литературата, щяха да създадат нова наука или... Кой знае...?
Късметлии сме, че имаме възможност да общуване чрез интернет. Достигнали сме такова ниво в развитието си, че преоткриваме любовта в друго измерение, чрез сетива, които поетите в миналото не са имали.
Интернет е уникален, да не кажа единственият начин, за да опознаеш душата на бъдещия си партньор, без изградените от обществото стереотипи за външния вид, социалното положение, разбиранията за нормално и ненормално. Така, без никакво лицемерие, след срещата може да се появи истинската любов. Нещо, което вече много хора са открили именно по този начин. Може би, благодарение на интернет, в бъдеще отново Бог ще е любов! Отново хората ще си „липсват, когато се обичат”, на пук на съвременните текстописци на песни и на музикалните продуценти.
