Добре е да си оптимист – казват, че било полезно за здравето. Когато опре до българските управляващи обаче, тяхната непоклатима вяра в светлото бъдеще е направо потресаваща.
В сряда, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев изрази очакванията си (или мечтите?), че брутния ни вътрешен продукт ще се разрасне с 2% за 2012 г.
Много или малко е това? Е, ако се сравняваме с Китай, където и 8 на сто се счита за рекордно слаб резултат, може да се каже, че Добрев си е направо скромен. Да де, ама ние не сме Поднебесната империя и в първия момент, когато прочетох заявлението му, съвсем наивно заключих, че БТА са допуснали правописна грешка и той е имал предвид 0.2 на сто.
Добрев обаче не е единственият оптимист на върха – всъщност, той съвсем леко е завишил прогнозата на Министерство на финансите за експанзия от 1.7%.
Както обаче смятат международните анализатори по въпроса?
Същия ден, в който Добрев споделяше икономическите си сънища, Световната банка снижи оценките си за ръста на икономиката ни за текущата година до 0.6%. Нещо повече – институцията предупреди да се готвим за дълъг период на нестабилност, макар че даде надежда за известно възстановяване през 2013 г. и 2014 г. до 2.5 и 3.3%.
Международния валутен фонд очаква съвсем леко по-отимистичен сценарий – 0.8%, а експерти от БНБ залагат на 0.7 на сто.
В лагера на оптимистите обаче се нарежда Европейската банка за възстановяване и развитие, която през май остави непроменена прогнозата си от януари за растежа на България през 2012 г. на равнище от 1.2 на сто.
Е, признавам, че се надявам в крайна сметка Добрев ще се окаже прав, и да изненадаме света, като постигнем 2% ръст на фона на надвисналата над еврозоната рецесия и икономическите катаклизми в Гърция, Италия, Испания...
Кой ще победи в залагането и ще се хвали, че е дал най-точна прогноза ще се разбере, за съжаление, чак през 2013 г. Логично би трябвало да си помислим, че именно министърът на икономиката има най-голям шанс да отгатне какво ще е икономическото представяне на страната. А може би просто той (с основание) се надява, че за няколко месеца лесно ще забравим репликата, отправена в забравеното начало на лятото...
Е, това им е хубавото на прогнозите – когато дойде време да се сбъднат, само малцина помнят какво си говорил преди време.
