За всеки творец е въпрос на личен избор дали и от кого да приеме спонсорство, за да направи филм, да запише песен или да осъществи някаква друга своя мечта. До голяма степен това е и въпрос на морал, защото съм сигурен, че не всеки автор на творба би приел средства от кой да е „покровител“ на изкуството.
Ето това са думи на рапъра Ицо Хазарта, изречени пред bTV по повод изборите за Европарламент през май тази година, които потвърждават това мое мнение:
"Много се срамувам, че преди десетина година съм разсъждавал по този начин - да взема откъдето мога, защото за тези неща човек трябва да има позиция. Не бих искал да се чувствам нищожен, че съм взел пари от хора, които не харесвам".
Когато си публична личност и защитаваш своя спонсор, добре е това да бъде в някакви естетически рамки. Да кажеш, че някакъв банкер замества държавата, както, защитавайки го, се изрази един свеж български актьор и режисьор, не е нито истина, нито пък е красиво.
Иначе абсолютно всеки случаен клетник, на когото му напълнят касичката-прасенце с парите на държавата, би могъл да финансира всяка посредственост, която може да мине за изкуство. Има и един димитровградски господин, който върши същата работа вече повече от 20 години. И той ли е „меценат“?! И той ли замества държавата?!
Кой наистина замества държавата?
Държавата я замества всеки обикновен човек – ученик, студент, работещ, безработен или пенсионер, който отделя буквално от залъка си, за да дари 1 лев на някой изпаднал в беда непознат. А капка по капка става вир.
Държавата я заместват всичките онези българи, които работят в Родината си или в чужбина и помагат на своите родители, които получават унизително ниски пенсии, както и на свои роднини и приятели в затруднено положение.
Държавата я заместват и тези пенсионери, които подпомагат семейния бюджет на своите пораснали, но безработни деца.
Държавата я заместват хората, които отделят от времето си и от личните си средства, за да помагат и да спясяват бездомните четириноги създания, от които всички ангажирани институции са вдигнали ръце.
Държавата я замества столетникът Дядо Добри, който все още е известен като най-големия дарител на Храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Държавата я заместват и възмутените от политическата върхушка протестиращи, които вършат част от работата на редица мудни държавни институции.
Държавата я заместват всичките сърдечни българи, които приеха бежанците от Сирия с уважение; които им помагат с каквото е по силите им, за да могат те да започнат живота си отначало.
Такива примери има още безброй.
Държавата си я заместваме ние, хората. Сами.
A не персонажите, натрупали състоянието си по съмнителен начин. Не тези, които се чудят как да изкупят греховете, които оставят след себе си.
Нещо повече - те не просто не заместват държавата. Те и подмолниците около тях са виновниците тя да не функционира така, както би ни се искало на всички.
