Ежедневни са битките между "леви" и "десни“, между русофили и русофоби, между капиталисти и социалисти. Те ожесточено се водят в социалните мрежи, a и не само там. Вероятно едните са по-прави от другите. Но често фанатизмът измества разумните аргументи, увълчването - хуманността, а пропагандата – истината.
След като наскоро се разбра, че един действащ политик е осъден ефективно на първа инстанция, за което си има причини, едни хора в соцалните мрежи масово ликуваха, а други пък масово го оправдаваха.
Тамън да възкликна и аз, че най-сетне и българите ще си имаме осъден действащ политик (евентуално), и се запитах - защо ли само един? Дали един може да изкупи греховете на всички останали? Би ли могло това наистина да стресне настоящите и бъдещите наглеци?
От началото на Прехода у нас има две партии, които са управлявали най-много от всички останали - БСП и ДПС. Нима греховете на ГЕРБ, които са управлявали по-малко от 4 години, са повече от тези на БСП и ДПС, които почти винаги през последните 25 години са били във властта? Не е ли това обвинение начин за измиване на нечии други ръце и опит някой да бъде превърнат в изкупителна жертва? Не знам. Само мога да предположа, че е така.
Но съм сигурен, че когато човек вижда, че някой друг бива нападнат от всички останали, той често инстинктивно застава на страната на нападнатия и го възприема за по-малкото зло.
Откакто настоящият Парламент е на власт, народните представители от управляващата коалиция и министрите от кабинета не са спрели да се държат като опозиция. Може би и това са част от причините, поради които 30% от гласувалите са избрали ГЕРБ. Но най-вероятната причина за крахът на БСП е наглостта на нейното ръководство и на някои народни представители, както и това, че вече една година управляващите се преструват, че ушите им са запушени.
Понеже знам, че някои читатели ще ме обвинят в „гербаджийство“, искам да заявя, че не съм ГЕРБ-аджия, а на последните избори, макар и с компромис, подкрепих кандидата за евродепутат на друга политическа формация – „Реформаторския блок“. Така прецених, при това в последния възможен момент, и нямам претенции, че изборът ми е бил най-правилният.
На всеки човек му се налага да прави компромиси – както в живота, така и когато гласува на избори. Но вместо да избираме най-малкото зло измежду всичките злини, напълно е възможно да избираме най-доброто от цялата политическа амалгама, съставена както от добри, така и от лоши елементи. Затова и се нуждаем спешно от нов Изборен закон, референдумът за който беше умишлено провален от настоящата власт. Докато този нов Изборен закон не стане факт, компромисите няма да намалеят.
Сигурен съм, че повечето хора, които са гласували за ГЕРБ на Евровота, също както и тези, които са избрали друга партия, не са изпаднали в хроничен екстаз от осанките на нейните лидери, срещу един от които е произнесена присъдата. Много по-вероятно е гласувалите за тази партия просто да са преценили, че ГЕРБ е по-малкото зло и вотът им да е бил отрицателен. Или да се харесали първия в листата – Томислав Дончев, който се оказа и с най-много преференции.
Защо пиша всичко това? Защото има огромна разлика между това да осъзнаваш, че почти всичките управлявали до този момент партии са негодни, и това да съсредоточиш целия си гняв само върху една от тях, която пък и е управлявала за най-кратко от всички. Определено второто не ми се вижда справедливо.
Всичките актуални партии, които са били във властта през последните 25 години, са от едно котило и са зависими от олигархични и мафиотски структури, както и от чужди икономически интереси. Всички те са потъпквали здравеопазването, образованието и културата, които най-важни сфери на едно общество днес се намират в наистина отчайващо състояние.
Колко от тях работиха за благоденствието на народа? Какво направиха, за да интегрират хората от малцинствата, по-голямата част от които живеят в мизерия? Какво направиха, за да няма гладуващи пенсионери и здрави безработни в активна възраст? Отговорът е категоричен – нито един министър-председател не си мръдна дори и пръста за тези проблеми. Доколкото ги е имало, честните сред тях или са управлявали за сравнително кратко време, и то не скоро, а след промените, или са управлявали в служебен кабинет.
Почти всичките проблеми, които все пак са се решавали и се решават, все са били и са в полза на олигархията и мафията. Затова войната между нас, обикновените хора, е напълно безсмислена.
Коментирайте, спорете с уважение, протестирайте. Прекрасно е, че се заформи гражданско общество. Но бъдете хора, когато го правите. Защото по-тъпият, по-наивният, по-слабият от вас също е човек. Едно е да критикуваш и да се възмущаваш от политик, който лъже, както и да изкажеш своето отрицателно мнение за него. Съвсем друго е да атакуваш хората, които му вярват сляпо.
Не е лошият този, който вярва на лъжите. Лошият е този, който лъже.
