Кебапчета без цензура

Всяка една предизборна кампания у нас е била нелепа, а в основите и са стоели кебапчета, чалга кич и тонове хорска посредственост. И настоящата не отстъпва по нищо. Броят се на пръсти способните кандидати за евродепутати. Няма свежи идеи, няма честност, няма срам. Само средновековна простотия и погнуса.

След скарите, курбаните, кючеците и масовите обрязвания на малки момченца, май само предизборно тричане на електорални единици все още не сме видели. А след като отминат поредните избори, отношението на политиците към обикновените хора пак ще е като към микроби – ще знаят, че съществуват, но ще се преструват, че не ги виждат от луксозните си служебни автомобили.  

Снощи гледах репортаж от една от предизборните обиколки из страната на най-прясното политическо недоразумение. Недоразумението нахлузи престилка и хилейки се рече: „Да видим дали ще ми стане“. Свели главите си и угрижени възрастни хора пристъпваха мълчаливо и един по един към тенджерата, зад която политичкото гордо размахваше черпак с онова типично за него изражение, с което сякаш казва: „Вижте ме колко съм готин, аз храня народа с „личните“ си средства!“

Хората си взимаха по салфетка, а той им подаваше по една пластмасова чаша с курбан, пускайки лафчета от време на време, на които присъстващите потенциални гласоподаватели рядко реагираха. Предвид отчаяните им и безразлични изражения, съмнявам се дори, че те му вярват. Когато човек е лъган дълго време, идва момент, в който той просто спира да вярва на лъжи. Те просто се приближаваха бавно и тъжно към тенджерата с единствената цел да се наядат. Осъзнавате ли, че живеем в същинска латиноамериканска държава?

Всеки би почувствал отвращение, гледайки този и подобните на него репортажи. Защото да мяташ храна на хора, както милостивите баби хвърлят огризки на бездомните животни, не е просто начин за привличане на електорат. То е пошла проява на неуважение и зловеща подигравка. Колко безсрамен и безбожен трябва да си, за да се възползваш така нагло от човешкото нещастие и бедност?! Преценете сами това.

Докато повечето хора вече са толкова обезверени, че все по-често вървят по улиците като обезглавени, сякаш душата у тях е угаснала и е останала само плътта им, политиците ги разкъсват като лешояди, за да постигнат пъклените си и алчни фантазии.

Хора, докога ще позволим да продължи този геноцид?! Докога ще търпим да ни унижават; да излизаме на протести, а после все едно нищо не е било?! Докато бъде изгонен или унищожен и последният нямащ нищо общо със задкулисието българин ли?!

Въпреки това, че много хора се надяват, че участвайки активно на изборите ще успеят да попречат на настоящото правителство да се бетонира до 2017г., когато би трябвало да изтече мандатът му, все по-често се съмнявам, че с избори нещата биха могли да се подобрят чувствително, било то с предсрочни или с редовни такива.

А бедността далеч не е единственият ни проблем. Основната ни беда е, че само си мислим, че сме свободни. Все по-лошите здравеопазване, образование и култура са не по-дребни проблеми, макар и често да са неглижирани пред бедността. Проблемите във всичките сфери на обществения ни живот са толкова много, че е просто невъзможно да се решат радикално с едни избори.

След като повечето хора стават все по-бедни и нещастни, а едни 5% от населението (олигарси, политици, съмнителни бизнесмени и роднините им) продължават да стават все по-богати; след като дори едрият бизнес вече не им е достатъчен да се наситят, та даже започнаха да завземат и будките по улиците, превръщайки ги в монопол; след като подмятащата си властта като футболна топка политическа „класа“ стана толкова откровено нагла, че вече дори не ни лъже и не се крие, а направо си граби пред очите ни и ни казва, че ще стои на власт докогато си иска, все повече се убеждавам, че революцията на гладните е неизбежна.