Много по-лесно е да разрушиш предизборно няколко незаконни ромски магазинчета в Столипиново, отколкото нечие незаконно барбекю в полите на Витоша.
Много по-изгодно е да блеснеш пред простата маса с това, че можеш да бъдеш свиреп, отколкото да интегрираш малцинствата, което би било напълно възможно, ако има политическа воля. Но няма такава, тъй като политическото статукво и неговите олигархични кукловоди днес се нуждаят от електоралните гета повече от всякога.
Щом в петък се появи новината, че общината в Пловдив е вкарала фадроми в гетото, които събарят използвани за търговски цели постройки, за броени часове се изля повече злоба към ромите в коментарите под новината в различните сайтове, отколкото дъжд през последните една-две седмици.
Не твърдя, че незаконните павилиони в Столипиново е трябвало да бъдат оставени. Но не е честно законът да се прилага избирателно и само преди избори.
Цялата страна е пълна с незаконни постройки, както и с такива, които са били узаконени по съмнителен начин. Като започнем от хотелите по морските и планинските ни курорти и като стигнем до свинарника на Мунчо в Жълтурково. Дали поради бюрокрацията в общинските институции, или поради други причини, това е факт.
Нещото, което ме възмути най-силно и ме подтикна да напиша този текст, е ответната реакция на обществото. Явно много хора останаха с впечатлението, че едва ли не фадромите разрушават цялото гето (защото четат само заглавията) и изразяваха вулгарното си и чудовищно удовлетворение от това, което са разбрали погрешно. А това, че разрушаването на 3 постройки струва на данъкоплатците колкото построяването на една, някак си остава на заден план.
Ако пък утре, по време на нечия друга предизборна кампания, бъде разрушен кокошарникът на тяхната баба или майка, дали хейтърите биха се радвали така, както в петък?
Друга демонстрация на жестокост (съжалявам, ако този глагол ви се струва прекалено силен, но за мен тази постъпка е именно жестока проява) се случи в казанлъшкото село Розово, където 3 сирийски семейства бяха принудени да напуснат населеното място, тъй като дни наред местните националисти са излизали на демонстрации срещу тяхното пребиваване там. (Къде ли е била будната гражданска съвест на тези хора по време на протестите през изминалото лято?)
„Близо 150 души от селото скандираха "България за българите!" Протестиращите носеха знамена, които окичиха на входната врата и оградата на къщата,“ пише във вестник „Дневник“, който предава още, че в напусналите селото бежански семейства е имало и деца.
Какво ще кажат „клетите“ патриоти от с. Розово на собствените си деца и внуци? "Чедо, ние спасихме селото от сирийците"?! Аман от невежество!
Нима не е жестоко да действаш срещу някого толкова безмилостно? Та тези хора бягат от войната в родината им, където ги дебне почти сигурна смърт! Как изобщо е възможна такова малодушие в европейска страна в 21-ви век?!
Мили хора, дъното сме го достигнали отдавна. Вече го и дълбаем...
А на националистите от село Розово, на „колегите“ от пропагандната машина (които бълват отвратителни ксенофобски послания почти всеки ден), на проповядващите омраза политици (които са много повече колаборационисти, отколкото националисти), както и на всички ксенофоби и псевдопатриоти, които изразяват удовлетворението си от унижаването на бягащите от войната сирийски граждани и се радват на присъствието на фадроми в гетото в Пловдив, искам да им кажа, че докато в съзнанието ни липса съчувствие към по-слабия, докато няма човещина и разум в обществото ни, няма да живеем като човеци. Това е сигурно.
