Преди около месец собственикът на една известна австрийска верига от строителни хипермаркети, която неотдавна стъпи и на българския пазар, предложи да бъде изкупена колекцията му от скъпи произведения на изкуството, надявайки се, че със средствата ще успее да спаси работните места на 4000 души в Австрия.
Тази „саможертва“ далеч не е прецедент за милионерите и милиардерите в западните общества. Повечето тамошни бизнесмени напълно осъзнават изключително важната обществена отговорност, която носят - да осигурят прехрана на служителите и работниците си, както и да се погрижат за съдбите на семействата им, а чрез плащането на данъци да бъдат полезни на цялото общество.
Дали защото моралът и манталитетът другаде са различни, или просто защото състоятелните австрийски бизнесмени са богати отдавна и нямат комплексите на нашенските, които до неотдавна са водели съвсем обикновен живот, факт е, че в западните общества е позорно за един работодател да не уважава достойнството на зависимите от него. А тук богаташкото превъзходство непрекъснато се демонстрира. Експлоатацията на труда дори се възприема за нещо напълно в реда на нещата. Това е моделът на бизнеса в латиноамериканските държави. В България също.
Нашите крупни бизнесмени, повечето от които безспорно са забогатели по съмнителен начин, не изпитват никакъв срам от това, че успехът им е постигнат нечестно. Дори и да приемем, че това е бил начинът по-бързо да се развие капитализмът у нас, който днес много повече прилича на феодализъм, то те не изпитват срам дори и от това, че заплащат на повечето си работници мизерни заплати, докато самите те водят изтъкан от парвенющина начин на живот, какъвто дори и кралските семейства едва ли водят.
Притежават стотици имоти, при това не какви да е, а в категорията „супер лукс“. Всеки член на семействата им разполага с поне един луксозен автомобил, като много от тях не са базови модели, а се правят по специална поръчка, защото го намират за много по-престижно. Почти всяка седмица ходят на шопинг в европейските столици на модата, като само бельото им струва толкова, колкото е цялата месечна заплата на един техен работник. И така нататък.
Но всичко това не им пречи да се оплакват, че са бедни. Мрънкат, че техният „Майбах“ бил на цели 10 години; че властта им била малка, затова все по-често се бутат да стават политици; че все не им достигат отпусканите за бизнеса субсидии или връщаният от държавата ДДС...
Най-нахално се сравняват със западните богаташи, жалвайки се, че след 25 години беснеене не били толкова имотни, колкото тях. А представителите на т. нар. аристокрация в Западна Европа действително разполагат с много повече средства, отколкото нашите олигарси и новобогаташи, но това са състояния, придобивани от предците им поколения назад. Представете си само какви филми има в главите им и колко са се самозабравили съвременните чорбаджии, след като съвсем без срам изричат на глас подобни сравнения.
Мислите ли, че хора, които могат да си позволят такъв разкошен начин на живот, нямат възможност да осигуряват достойни заплати на своите работници, лишавайки се от част от парите си за семки? Разбира се, че могат. Но ако виждат подчинените си щастливи, а не смазани, чувството им за величие няма да задоволява комплексираните им и надменни душици. Те за това чувство за надмощие живеят.
Кой от родните ни олигарси, които са станали "аристократи" за 24 часа, би продал поне една кола от автопарка си, за да спаси работни места? Никой. Ако бъде изправен пред фалит, всеки би си кътал парите и хич няма и да му мине през главата мисълта, че еди колко си семейства биха могли да останат буквално на улицата.
Колко от тях биха дарили 6 милиона лева за построяване на университет, както са направили Евлоги и Христо Георгиеви? Николко.
Колко от тях биха станали богаташи, ако живееха в западна страна, в която се спазват законите? А колко от тях биха разполагали с такава местна и дори държавна власт в нормална западна страна? Нито един.
Вярвам, че и у нас има милионери, които са забогатели по честен начин. Но не мога да повярвам, че човек, на когото посредствеността му е изписана на лицето, може да стане не просто милионер, а даже и милиардер, при това само 20-25 години.
Съжалявам, че не звучи готино, но е факт, че всеки път, когато видя етикет с надпис „Произведено в България“, в съзнанието ми изскача образът на някой нагъл, горделив и насмъркан чичко. Или пък на някоя накичена със злато като коледна елха леличка.
Нима ни очаква нещо добро с такава „аристокрация“? Разбира се, че не. Затова не се срамувам, че предпочитам да не купувам български стоки. Не съм родоотстъпник. Просто този модерен феодализъм, в който бизнесмените са по-прости от работниците и служителите си, не ми се нрави.
