Mоже би някои ще намерят тези мои „гадания“ за нелепи, тъй като аз не съм баба Ванга. Даже и Нешка Робева не съм, за да казвам на българския народ какви напътствия е давала пророчицата приживе. А пък тези, които не вярват на врачки, биха ги намерили за безпочвени и песимистични. Но въпреки това си позволявам да опиша България такава, каквато си я представям след 25 години, в случай че се окаже, че не сме си взели поука от политическите и обществените събития от последните години.
България през 2040 г. Най-възрастните отдавна вече са разбрали, че Преход изобщо не е имало. Илюзии вече няма, а грешките са осъзнати. Но народът е отчаян и примирен, че държавата му е латиноамериканска. Животът за обикновения българин през 2040г. е все така скучен, безперспективен и безсмислен.
Първите капиталисти след 1989г. отдавна вече не живеят в България, както и знаковите политици от онова време. Но това не им пречи да притежават по-голямата част от капиталите в страната.
Корупцията, макар и благодарение на развитието на технологиите да е намаляла няколко пъти в сравнение с преди, все още е сред най-големите в Европа. А страната продължава да е транзитна за наркотрафика от Близкия изток към Европа. Но пък за сметка на това разпространението и употребата им тук е много по-голяма, отколкото е била преди.
Социалните несправедливости са още по-големи, отколкото са били в края на 20-ти и в началото на 21-ви век. Бездната между бедни и богати продължава да расте, а наглостта, завистта и подмолничеството продължават да са основната движеща сила. Обобщаващият образ на средния българин е все така непроменен - селякът-индивидуалист, който гони личния си интерес във всяко колективно дело.
Поради много високата бедност и изключително ниското ниво на образование, битовата престъпност е най-високата в Европа. Поради острите социални несправедливости престъпността сред бедните слоеве на обществото ескалира до почти невиждани по света стойности. Обири, убийства, изнасилвания и други престъпления са част от ежедневието. Затворите са недостатъчни и препълнени. Това създава голяма пречка пред съдебната система да функционира справедливо.
Когато им е невъзможно да си намерят работа тук или когато изпаднат в сериозни парични затруднения, хората ходят на гурбет не само в Италия, Гърция и Испания, както са правили техните родители преди десетилетия, но и в други близки страни, които са се развили значително по-добре от България през последните години – в Турция, в Румъния, дори и в Сърбия.
През 2040 г. населението на страната е едва няколко милиона души. В чужбина живеят много повече българи, отколкото в България. Семействата продължават да имат основно по 1 дете, но и все повече са хората, които нямат нито едно дете.
Продължителността на живота остава една от най-ниските в Европа, тъй като здравеопазването е на излючително слабо ниво. Почти всички компетентни български лекари работят в чужбина, а диагностицирането и лечението в частното здравеопазване, където положението е малко по-добро, са непосилни за повечето хора, тъй като то е скъпо.
По класациите за свобода на медиите България вече е в „топ 10“. Но отзад напред. Медийният плурализъм липсва. Повечето журналисти са отчайващо посредствени, тъй като всеки, който проявява интелект и смелост, бива тероризиран. Аналитична журналистика отдавна няма и е заменена от рецептите за манджи на бивши актриси, манекенки и певици, както и от баналните съвети на някоя украинска сексоложка. Ангажиментите на работещите в медиите се свеждат до това да преразказват папагалски казаното от политиците, да отразяват ежедневните обири и грабежи на дребно, а голяма част медийния информационен поток е посветен на безсмислени клюки.
Пенсионерите са в пъти повече от младите и работещите. Повечето от тях преживяват с големи лишения, тъй като в пенсионната система няма достатъчно пари за толкова много хора.
Външният дълг, трупан в продължение на десетилетия, е станал прекалено голям. Поради тази причина данъците са много високи и все по-малко хора могат да си позволят да притежават собствен имот.
Представителите на малцинствата стават все по-цивилизовани, а тенденцията българското мнозиство да изпростява е запазена. Напълно е нормално за по-интелигентните българи, каквито има все по-малко, да продължават да търсят щастието си в други страни. Никой от тях не си прави илюзии, че би могъл да остане тук. А по-голямата част от висшистите полагат нискоквалифициран труд в сферата на услугите, тъй като дипломите им не отговарят на реалните им качества.
Културата, образованието и спорта спокойно биха могли да бъдат под шапката на едно министерство, тъй като интелектуалното ниво на актьорите, учителите и спортистите не се различава особено. Дори някои спортисти, особено работилите в чужбина, често превъзхождат останалите. Основната функция на отговорното за образованието министерство е да осигури къде да беснеят децата, докато родителите им са на училище. Родителите също не очакват друго от училището, тъй като за тях то не е нищо повече от естественото продължение на детската градина.
През 2040г. богатите живеят в кооперации и комплекси със сериозна охрана, а бедните спят с оръжие под възглавницата. Нито бедни, нито богати могат да живеят спокойно и да се разхождат по улиците свободно, тъй като почти навсякъде е опасно. Именно заради престъпността много хора са изоставили родните си домове и не могат да ги продадат.
Състоянието на домовете в панелните жилищни комплекси е много лошо, тъй като обитателите им нямат нито средства, нито желание да ги поддържат. А пък повечето села и по-малки градчета отдавна са изоставени и в тях не живее никой.
През 2040г. населението е най-неравномерно разпределеното в Европа – почти всички живеят в рамките на големите градове София, Пловдив, Варна и Бургас, а цели жилищни комплекси в Русе, Видин и Плевен пустеят.
Голяма част от хотелите по Черноморието и в планинските райони са изоставени, защото все по-малко туристи идват на почивка тук поради високата престъпност и поради причината, че живописната природа е съсипана. Туристите са основно местни и чужденци от европейската и руската работническа класа, които рядко идват в България повторно. Всеки туроператор представя на клиентите си брошурка с информация за безопасност, в която те биват предупреждавани да не се обличат в скъпи дрехи и да не носят скъпи вещи със себе си, както и с препоръка да излизат само по светло.
За сметка на туризма, земеделието най-сетне е започнало да функционира като такова, а не само като прахосмукачка за субсидии. Но по-голямата част от работата се извършва със селскостопански машини и много малко хора са заети в този сектор. Заплатите в него, разбира се, стигат само за физическото оцеляване на работниците. А пък едрите земеделци, които са изкупували земеделска земя на безценица преди десетилетия, прибират огромни печалби. Но поне патриотичните остатъци са доволни, че българската земя е в български, макар и отвратителни ръце.
***
За съжаление повечето пъти, когато съм се надявал, че обществото се е променило към по-добро, се е оказвало, че съм се заблуждавал. След по-малко от 2 месеца ще разберем дали сме си взели поука. Дотогава все още можем да се надяваме, че песимизмът, който съм излял в този текст, е безпочвен.
Дори и да мислите, че съм прав, опитайте се нагласата ви за бъдещето на България да бъде позитивна. Ако с позитивна мисъл или вяра все пак може да се промени нещо към по-добро, то без тях, особено без вярата, едва ли би могло.
Без значение какво мисля, аз наистина вярвам, че не съм прав. Вярвам, защото знам, че е у нас е пълно с добри и чудесни хора.
Живейте честно, разумно и колкото е възможно по-щастливо в България, пък да става каквото ще.
