Свикнахме да се нареждаме сред най-нещастните нации в света и като че ли дори се гордеем с това. Все пак, поне в нещо да сме "най".
Според последното публикувано глобално проучване World Happiness Report, се нареждаме на 147-мо място сред общо 156 изследвани държави, като компания на дъното на класацията ни правят страни като Конго, Танзания, Хаити и Того.
Вечно изтъкваме като довод ниските си доходи – ето, отново сме най-оскъдно заплатени в цяла Европа, стана ясно от доклад на Евростат за 2010 г., публикуван преди дни. Да имаме повод да тъжим.
Странно обаче, че сред най-щастливите нации в света се нареждат шведите, норвежците и финландците – северни държави, които въпреки социалните си придобивки, отбелязват рекорден брой самоубийства всяка година.
Е, ние сме нещастни, но не бихме посегнали на живота си. Нито пък бихме се препотили, за да върнем усмивката си. Няма да си губим титлата, я!
Плюс на нашето примирение с черногледството е, че не възприемаме антидепресантите като бонбонки, както правят американците. Не защото сме наясно, или ни интересува колко са вредни тези медикаменти ако не се ползват съвестно под надзора на психиатър – та ние сме царе на самолечението. Донякъде ни възпира сравнително високата цена на хапчетата за щастие, но най-вече – ние се гордеем, че сме най-нещастните. Но дали сме депресирани? Нееее! В никакъв случай!
Всеки пети българин е страдал от психично разстройство поне веднъж в живота си, а от депресия страда всеки десети – разкриват данни, публикувани в началото на годината. Колко познати обаче имате, които са потърсили специализирана помощ?
След трусовете в София, не един и двама мои познати се оплакаха от проблеми със съня, аритмия, повишена тревожност. Нито един не си направи труда да се посъветва с психолог.
Гордеем се, че решаваме всеки проблем на маса, сред приятели. Не сме разглезени американци, които си хвърлят парите за психоналитик.
В същото време обаче, неадресираните ни душевни болежки ще ни оставят в дъното на класацията по доходи, защото нарушават производителността на труда ни. Според изчисления на специалисти, една трета от страдащите от психични разстройства у нас (общо 1.4 млн. души) губят работоспособността си. Това прави, по груби сметки, около половин милион българи, които не успяват да дадат всичко от себе си на работното си място, защото са нещастни. Но не депресирани!
Каквото и да си говорят медиците, традицията е твърда като кремък и непробиваема. Да се посъветваш с психолог означава да си луд. А да тънеш в черни мисли, без да помръднеш пръста си да излезеш от дупката – е, какво пък, това просто доказва, че си българин.
