Всеки един съзнателен индивид не би могъл да съществува сам по себе си. Личността е основна градивна клетка на обществото. И когато то е в криза трябва да се потърсят причините за това, стъпките, които са допринесли за сегашната ситуация, а те се коренят в индивида. В същият онзи, който търси първо вината в другите, който е воден от користни подбуди и мрачни мисли, онзи, който е решен да руши, а не да съзидава.
Често чувам, че образованието е на ниско ниво, децата оставали неграмотни, няма дисциплина, поведение, държание, губили интерес, държали се цинично. Фактите се такива, но въпросът е: Защо? Защо се стигна дотук? Защо има изключения? И в какво се крие изхода? Може ли да се направи нещо. Най-лесно е да се хвърлят камъни, да се обвини системата, държавата, този над нас, под нас, около нас, малцинствата, времената, в които живеем, интернет. Лесно е човек да се заблуди или да се откаже. По-трудно е всеки да се обърне сам към себе си и да проследи своя личен принос или своята вина за всичко случващо се. По-трудно е да се търси изход и да се предприемат реални действия. Но дори и човек да е с чисто сърце и добре раборещ ум, да работи както трябва все има някой, който гледа да не му е добре. Трудно е да се приеме чуждия успех – манталиет и толкоз. Те хората отдавна са го казали: „Не е важно на мен да ми е добре, важно е на другия да му е зле.” И оттук нататък стрес, лицемерие, сблъсък на характери, ценности и какво ли още не.
Образованието е нивото, до което всички ние го докарахме – деца, родители, учители, общество, политици и прочие. И сега са му нужни не просто хора, а Човеци, за да бъде спасено и издигнато там, където му е мястото.
И до интеграцията стигаме, защото сякаш там също се крие коренът на злото. Малцинствата се ползвали с привилегии, не плащали сметките си и така нататък до безкрай. Добре, какво правим по въпроса. Европа дава пари за интеграция. Как ги усвояваме ние? – ефективно или не съвсем. Отиват ли парите там, където трябва и използват ли се по начин, по който реално да създадем пълноправни граждани на България, а активна позиция, които имат не само права, но и задължения.
Ясно е, че интеграцията не може да се случи за ден или два, нужни са години и безброй малки стъпки в тази посока. И всичко започва от образованието. Ако децата ни са по-добри, по-знаещи и можещи от нас самите, ако техните деца са по-добри, след време, може би ще живеем в условия, които ще ни удовлетворяват.
Всеки трябва да следва законите и не само онези, написаните в дебелите книги, част от нормативната ни уредба, а собствените вътрешни морални закони, които ни показват кое е редно и кое не е. И колкото повече хора осъзнаят това, толкова по-бързо сами ще променим живота си към по-добро. А дотогава, дано сърцата ни са чисти, умовете – будни и да запреваме ръкави... няма кой да ни спаси, ако сами не го направим.
