Наскоро отново прочетох Коледната песен на Чарлз Дикенс. Дори с моите ученици успяхме да я представим пред публика и имаше успех.
Това, което искам да споделя е една фраза, разхождаща се в съзнанието ми. Фраза, открадната от думите на стария скъперник: „Стига с тая весела Коледа! Какво е за човека Коледата, освен ден за плащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат.” Това ли е Коледа за мнозина? Забравихме ли, че колкото и да бъде богатството ни, празни ли сме отвътре, всичко друго е без значение.
Понякога, когато бързаме да свършим всичко, което е важно в ежедневието ни, забравяме за важните, на пръв поглед, съвсем малки, неща, които ни топлят не само през зимата. За щастие, в края на приказката старият скъперник преживява своята метаморфоза и обещава да бъде по-милостив и добър, да почита Коледа в сърцето и да я празнува през цялата година. Може би не само с него е така.
2013 година бе една много трудна година, през която в условията на икономическа криза, на изкривен морал и недоразбрани ценности, все пак се родиха много красиви стойностни неща. Година, през която българското общество показа, че вече не му се мълчи и с насмешка над самото себе си, и чрез цивилизован протест, чрез изкуство и какви ли не още алтернативни начини, изрази своята позиция. Макар резултатите да не са напълно налице, едно е важно, а именно, че духовността се преобръща и тя идва с младите и с новия морал, а щом сме тръгнали по пътя, рано или късно, той ще бъде извървян.
Коледа е време за добрини и чудеса, време, в което трябва повече да даваме, а не да получаваме. Това е време за равносметка какво сме свършили през годината, какво е можело още да направим, какво ни предстои. Време, в което трябва да простим на онези, които са постъпили несправедливо с нас и да се извиним на близките си хора.
Празникът в душите не се ражда от отрупаните, с храна, маси, нито от пълните чаши и почивните дни. Празникът е истински само тогава, когато си позволим да го направим такъв.
И въпреки, че държавата не е такава, каквато ни се иска, и въпреки, че има хора, на които им се живее по този начин и се съгласяват с несправедливостите всеки ден, има и нещо друго. В последните няколко седмици наред с неправдите, аз видях надежда, наред с лошотията, видях и добрина, наред с намръщените лица, получих и усмивки, и обич, и топлина – и това ми стига, за да вярвам в промяната и да се надявам, че тя ще се случи.
Искам да завърша с финалните думи от една коледна картичка, изпратена от непозната. Картичка, пристигаща с подарък за едно малко момиченце, на много километри: „... има и добри хора”.
И е така, има ги, огледайте се и се обградете именно с такива. Открийте ги и не ги оставяйте да си тръгнат, защото те са тези, с които започва промяната. Те са тези, които правят Коледа толкова специална.
Весели празници!
