Понеже у нас много започна да се спекулира, че едва ли не протестиращите милион украинци не знаят какво правят, как би трябвало да не искат да станат част от Европейския съюз, как трябвало да са благодарни, че са били част от СССР, реших да напиша текст за едно от най-тежките престъпления на руските имперски мераци.
Гладоморът е умишлено предизвикан глад в украинската съветска република през 1932 и 1933г., често наричан „украински геноцид“ или „украински холокост“. В резултат от него милиони граждани на Украйна, повечето от които етнически украинци от селските райони, умират от глад в мирно време, което е безпрецедентна катастрофа в историята на Украйна. От 2006-та година насам Гладоморът е признат от Украйна и редица други страни като геноцид срещу украинския народ – САЩ, Белгия, Чехия, Унгария, Полша и др.
Всъщност гладът през 1932-1933г. засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз, но терминът Гладомор се използва специално за областите, населени с етнически украинци, където гладът е бил най-силно изразен.
Как възниква Гладоморът?
Въпреки спада на земеделската продукция, през 1932г. съветските власти увеличават квотите за доставки от Украйна с 44%. Междувременно правителството в Москва приема декрет, с който въвежда смъртно наказание за всяка кражба на обществена собственост. Обхватът на този закон е много широк и включва дори най-малкото присвояване на зърно за собствена употреба от селяните. Малко по-късно това е леко променено, когато Политбюро взема тайно решение и изключва от смъртното наказание дребни кражби, като уточнява, че то трябва да се прилага към кулаците (частни земеделци), а останалите следва да се изпращат в затвора за 10 години.
Резултатът от принудителните доставки на зърно е катастрофален. За няколко месеца Украйна, една от най-плодородните страни в света, се превръща в сцена на масов глад. Ранните данни за броя на починалите в резултат от глада, според учени и правителствени длъжностни лица, варира между 1 800 000 до 12 милиона етнически украинци. Според скорошно разследване броят им е бил между 2 400 000 до 7 500 000 души.
Трудно е да се определи точният брой на жертвите, защото липсват данни. Според решение на Киевския апелативен съд, демографската загуба, която се дължат на този глад, се равнява на 10 милиона души, с 3 900 000 жертви на глада и с 6 100 000 дефицит при ражданията. Според оценките около 81,3% от жертвите са етнически украинци, 4,5% руснаци, 1,4% евреи и 1,1% поляци. Най-силно засегнато е украинското селско население.
Разрухата в украинското селско стопанство е била изтъкваната от Йосиф Сталин причина за глада. Но учените не са съгласни, че някакви естествени фактори и лошото икономическо положение са виновни за глада. Някои учени сравняват Гладомора с Холокоста. Те твърдят, че съветските политици се страхували от появата на украински национализъм, което всъщност е причината да прибегнат до геноцида. Други учени и политици използват думата „Гладомор“, която дава израз на аспектите на глада, оспорвайки това, че става въпрос за геноцид.
