Трудно ми е да преценя дали появилите се във Фейсбук страници като „Vasil Leski”, “Divan Gazov” и „Kiril Metodii I brat mu” могат да бъдат определени като гавра, като каквато я възприеха някои партийни лидери, имащи себе си за велики патриоти, и като каквито ги представиха някои медии с не съвсем добра репутация. Затова не се наемам да отрека или потвърдя това.
По-скоро поддържам тезата, че ако има нещо, което на пръв поглед би могло да бъде възприето като отправен към тези светли за нас личности присмех, то не е насочено конкретно към тях. А към онези „патриоти“, които изразяват любовта си към своята родина в интернет, но оригинално - с латински букви и арабски цифри. Или по-точно на маймуница. При това с 5 пунктуационни и още толкова правописни грешки, макар и изречението им да се състои от 3 думи.
Които са убедени, че е достатъчно да бъдат прости и агресивни, за да са достойни синове на своята родина. Които се отнасят отвратително към сирийските граждани, дошли у нас с единствената цел да спасят живота си от почти сигурна смърт в родината си. Защото са склонни да повярват на манипулацията, че бежанците изяждат пенсиите на бабите им (което е абсурдно) и се страхуват, че могат да се заразят със СПИН, ако просто разговарят с тях. И дори не се замислят, че утре може самите те и децата им да са на тяхното място, защото светът днес е непредвидим.
Които са готови да пребият до смърт нелегален имигрант, защото не отговаря на „българския държавен стандарт“ за арийско превъзходство. Които възпитават децата си в омраза към малцинствата и в пренебрежение към по-слабите. Които вярват, че всичко могат и всичко знаят, а гените им са съвършени. Които са убедени, че другите народи ни мразят и искат да ни завладеят, защото ни завиждат за киселото мляко и розовото масло. А някои от тях просто искат от време на време да инвестират нещо у нас.
Това било гавра със Светите братя, с Апостола и с Иван Вазов, казват лидерите на лъжепатриотите. Защото така им е по-лесно, отколкото да признаят другата, според мен по-реална възможност – че с тeзи страници администраторите целят да се присмеят на самите тях, които превърнаха думата „патриот“ в мръсна, в дефиниция за човек, съчетаващ в себе си невежество, комплекси и агресия. Което е много, ама много жалко.
Замислят ли се тези хора, които често инициират прояви на агресия, дали Васил Левски, който приживе е мечтаел за „свята и чиста република“, в която всички етноси да живеят задружно и в мир, би одобрил тяхното поведение? Едва ли го правят. И се съмнявам, че той би ги подкрепил. Дали Иван Вазов, който е имал изключително богат за времето си речник, би бил горд с тях, ако бяха негови съвременници? Едва ли. Дали Солунските братя биха се радвали, че голяма част от съвременните българи и други славянски народи имат такъв мироглед, че изглежда сякаш тяхното средновековно дело е било напразно? Едва ли...
Не зная кой стои зад тази страница. Но аз разбирам хумора на нейния администратор, колкото и нестандартен да е той, колкото и краен да е неговият подход. Единственото, което ми идва в повече, е употребата на нецензурни думи в някои от колажите, просто защото имам непоносимост към тях. Но именно така пишат и лъжепатриотите. За мен е изкуство това, да влезеш в ролята на лъжепатриот, да влезеш под кожата на тези хора, да се забавляваш по този начин и да надмогнеш своите комплекси. Както направиха преди години рапърите Румънеца и Енчев в онова парче, което не по случайност беше именно с чалга мотиви, а в него се пееше: „Аспарух в шатрата-шатрата-шатрата“. За това се изисква артистичност и един особен род възприятие за света, който повечето хора едва ли ще го разберат.
Пиша този текст с цел да изразя различна гледна точка, а не за да обидя убедените, че са патриоти хора, които намират за изключително непосилно да си инсталират приложението, което позволява писане на кирилица на компютъра, телефона или таблета им. Разбирам ги и тях. Не е лесно да живееш бедно, в безперспективност и несигурност. Но вместо в омраза към различните от тях, вместо в „patrioti4no” тракане по клавиатурата, биха могли да вложат тази енергия в нещо друго, например да подкрепят студентите, които се опитват да измъкнат страната ни от оковите на глупостта и на липсата на морал, а не все сляпо да се предоверяват на поредното „най-малко зло“. Защото злото е само едно. И от него страдаме всички. И тези, които искат оставка, и тези, които са контри срещу 30 лева и парче пица; и тези, които са в големите градове, и тези, които са в провинцията...
Надявам се, че ще приемете позицията ми, дори и да не сте съгласни с нея. Аз не защитавам администраторите на тези страници, а просто ги разбирам. Или поне се опитвам да ги разбера. Също както смея да твърдя, че разбирам и другите, които се съмнявам, че биха могли да възприемат от раз този вид хумор, както биха го възприели повечето англичани (които принципно са кисели хора), ако някой направи колаж на Шекспир със слънчеви очила и тениска на Супермен, вероятно иронизирайки посредствеността в английското общество.
