Във вчерашния неделен ден половин милион украинци се събраха на мирен протест в Киев. Повечето демонстранти носеха знамената на Украйна и на Европейския съюз, а също така и на опозиционни партии, скандирайки \"Изправи се, Украйна!\"
Но напрежението ескалира. Демонстрантите, сред които най-вероятно е имало и провокатори, щурмуваха сградата на администрацията на президента Янукович, който наскоро преустанови преговорите за присъединяване на Украйна към Европейския съюз. Чуваха се взривове, вероятно от сълзотворния газ, химна на Украйна и викове \"Революция\".
Според опозиционни лидери властите умишлено са организирали провокации с помощта на внедрени в протеста агресори, които се представят за поддръжници на движението „Свобода”, за да принудят органите на реда да разпръснат демонстрантите със сила. Твърде вероятно е в момента, в който четете този текст, в Украйна вече да е обявено извънредно положение.
Едва ли президентът Янукович, почетен лидер на „Партия регионов“, ще подаде оставка или промени своята позиция относно присъединяването на Украйна към Европейския съюз. И двете биха означавали, че основният му опонент – Юлия Тимошенко, ще бъде освободена от затвора. И е твърде вероятно тя да спечели предстоящите през 2015г. президентски избори. Определено на Украйна й предстоят трудни месеци.
А иначе в момента украинският народ е разделен на два полюса. Болшинството от живеещите в северозападната половина на Украйна е против Янукович и подкрепя най-различни опозиционни партии, докато по-голямата част от живеещите в югоизточната част го подкрепя. Една част от украинците виждат надежда единствено в присъединяването на страната към Европейския съюз, а друга все още изпитва носталгия по Съветския съюз, когато може би наистина са живели по-добре, както твърдят самите те. Но според мнозина именно близостта на Украйна до Руската федерация е главната причина страната им да има един от най-ниските жизнени стандарти в Европа, заедно с Молдова и Беларус, близо четвърт век след разпадането на СССР.
Гледайки кадри от протестите в Украйна, трудно е човек да повярва, че такова полицейско насилие се случва в сърцето на Европа през 21-ви век. Аз гледах случващото се вчера на живо в интернет и няма как да остана равнодушен. Искрено съм възхитен от начина, по който се борят в Киев за добруването на себе си и своите деца. Не изглеждаха уплашени, въпреки че облечените като космонавти жандармеристи използваха оръжие срещу тях. Нагледно разбрах какво означава „всякой гледа само да бъде напред“.
Би било нелепо, ако определя видяното като обикновен протест, защото приличаше много повече на въстание – настъпваха като на военен фронт, заплашваха полицията с багери... У нас от време на време се случват сблъсъци между полицията и демонстрантите, но вчера в Киев нямаше сблъсъци, а същинско сражение. По всичко личи, че украинците са набрали много повече от нас на същото това зло, заради което страдаме и ние. Факт е, че те са доста по-бедни от нас и още по-зависими от Кремъл.
Не искам този коментар да прозвучи като упрек към моя собствен народ. Защото това, което се случи през 2013-та година, го чаках да се случи през цялото ми детство и юношество. Години наред хората се питаха взаимно: „Кога ще се събудим?“ И ето, факт е, че много от нас се събудиха. Но твърде вероятно е истинската ментална революция в България тепърва да предстои.
Не всеки от нас носи у себе си смелост и жертвоготовност, каквито се виждат на кадрите от протестите в Киев, но пък това не означава, че пацифистът не може да бъде полезен в една обща национална кауза. Например с мъдрост, с въображение и със свежи идеи. Затова не мога да се съглася с твърдящите, че позитивният, възпитаният и интелигентен протест не е правилният.
Не можем да изискваме от всекиго да се сражава с органите на реда, както укрианците. А и това е по-скоро въпрос на инстинкт и добра организация, отколкото на проява на колективен разум. Но тези, които са способни да го направят и имат нужния заряд за това, засега остават несъбудени. Явно още не им е опрял ножа до кокала. Но и те ще се надигнат, защитавайки бъдещето на децата си, ако моралът на политиците и техните кукловоди у нас не се промени. Въпрос на време е. Убеден съм.
