Предполагам, че вече сте разбрали, че може би ще строим нов реактор в Козлодуй. Този път технологията щяла да бъде западна, а не руска. Затова много хора, които в началото на тази година бяха против изграждането на нова АЕЦ в Белене, защото технологията трябваше да бъде руска, сега приветстват с широки обятия идеята да си намажем като мед на филия нов реактор в Козлодуй.
Лично аз не искам нито 7-ми блок в Козлодуй, нито нова АЕЦ в Белене. Не защото не си падам по мощните неща, обещаващи хляб и зрелища (не дай си, Боже), а защото това е все едно да си си купил аналогов телевизор ден преди цифровизацията. Или да си открил собствена фабрика седмица преди 9-ти септември 1944г.
Технологиите в наши дни се развиват по-бързо, отколкото минават сезоните. В времена, в които всяка къща, всеки офис, всяка жилищна, обществена или бизнес сграда биха могли да използват единствено слънцето като източник за придобиване на електроенергия, е много нелепо да се твърди, че без нови атомни мощности ще останем на тъмно и студено. Развитието на модерните технологии позволява производството на електроенергия чрез напълно безопасни и в хармония с околната среда средства. Именно към тях трябва да се насочим и ние, както от десетилетия прави по-голямата част от Европа.
Единствено лобиращите политически и заинтересованите от печалби бизнес кръгове биха имали реална изгода от построяването на нови реактори или централа у нас.
Някои добре почерпени „разбирачи“, а защо не и просто страхуващи се да стъпят в 21-ви век енергийни експерти, твърдят, че новите ядрени мощности са задължителна инвестиция, иначе токът щял да ни стане много скъп, щели сме да плащаме двойно или тройно по-високи сметки, че дори сме щели да имаме режим на тока. Което е все едно да плашиш малко дете с баба Яга. Аз съм убеден, че това също е една огромна заблуда.
Цените на урана, с който се захранват атомните електроцентрали, имат тенденция към сериозно покачване. Затова красъците, че токът ще ни излиза много евтино, ако инвестираме милиарди в нови мощности, ми се струват подвеждащи. България няма собствен добив на уран и разчита изцяло на внос от чужбина. Сами познайте от коя държава.
Италианците вече казаха „не“ на развитието на ядрената енергетика чрез референдум, след като правителството на Берлускони предложи да бъдат създадени нови централи. Една от най-развитите индустриално страни в света, Германия, ще затвори всичките си 36 реактора до 2020г. Испания също се ангажира с пълното съкращаване на техния брой. Там вече произвеждат 8% от електроенергията си по най-екологичния начин – чрез вятъра. С прекратяването на използването на атомна енергия са се ангажирали още Швеция и Белгия, а Италия е първата страна, която затваря всичките си ядрени реактори веднага след трагедията в Чернобил. Нима някоя от тези страни ще остане на тъмно или студено, защото няма да има нито един работещ реактор след едно десетилетие?
Крайно време е повечето българи да осъзнаем, че вече живеем във век, който е много по-различен от предишния, да мислим в перспектива, да инвестираме разумно в бъдещето. Както повечето европейски народи. Ако все ще гледаме да отбием номера, страхувайки се от новото и разчитайки на до болка познатото, ако все ще бленуваме да водим банален консуматорски живот, то няма смисъл дори да се тревожим от това, че „няма да имаме ток“. Наистина.
