България е на кръстопът и Бюджет 2014 е решаващ за това дали ще изберем пътя за доунищожаване на страната или този на заслужено развитие и благоденствие. Този казус е толкова критичен, колкото никога до сега и за съжаление вървим към тотална гибел. Има какво да се направи, за да сменим посоката на движение. Пътят, който избираме, е този на пропастта, а има друг, който също е пред нас и той е този на заслуженото, изстраданото и заработено благоденствие.
По една или друга причина българският народ е подложен на тежко, бавно и сигурно унищожение през последните 23 години. Половината, и то по-добрата част на активно работещото население, е в чужбина, пенсионерите търпят беззащитно, смирено и отчаяно Прехода, като са оставени да умират в нищета. Младите нямат никакво доверие в нашата държава и търсят основно начини да напуснат България. На какво ли не бе подложен този народ през годините на прехода? Започна се с шокови терапии, пирамиди, борчески групировки, финансови кризи, фалити на банки и много кухи обещания, които хранеха надежди. Показваха кучешки нашийници по телевизията, затегнати колани, намалени пици и какво ли не, за да обяснят на народа, че мизерията трябва да продължи, но всичко ще има добър край. Последният коз за лидерство на общественото мнение беше насаждане на омраза и разделение, играят се някакви публични циркове между партии, но партии на практика няма. Има само различни цветове и лозунги. Партийност, която да се отличава с идеологии, принципи, та дори и отличителни белези така и не се създаде. Едни и същи хора минават от партия на партия и новите са обвързани със старите. Народният глас няма политически проводник чрез нито една партия. Протестите дори нямат закрила от никоя партия.
Доверието и уважението на хората към политици, икономисти и общественици е критично ниско в момента. Ако някой си направи труда да направи проучване, най-вероятно ще разбере, че над 60% от хората не могат да изредят имената на повече от трима действащи министри. 70% от хората не могат да дадат имената на повече от 10 активни народни представители, а над 90% не вярват на никой, както и не уважават никоя институция. Ако облечете един човек в костюм и го заведете в който и да елитен ресторант, където има голям наплив за резервации и кажете, че това е новият министър на което и да е министерство и искате да ви намерят маса, никой няма дори привидно да демонстрира уважение, че идва „важна персона”. Преди 20 години ще дойде собственикът на ресторанта, ще намери веднага маса и дори лично ще обслужва министъра, който ще яде и пие на версия. С други думи, хората дори и полза не търсят от контакти и запознанства с хора на властта, камо ли да повярват на някое ново обещание за светли бъднини.
Тези, които ни хранят в момента, инвеститор №1, и вкарват по 800 млн. евро годишно в България, са нашите мили родни емигранти. Те са изгонени от нагли политически маневри, липса на шанс и от необходимост да изхранват своите родители и деца, както и да запазят своите имоти. Повечето, ако не всички, отиват навън с идеята, че ще се върнат някога, в по-добри времена и с пари. Фактът за момента е, че тези хора ги няма, и остатъкът в България си правят каквото искат с техните жени, домове и деца. Представете си богат капитан на кораб, който го няма през по-голямата част от годината и жена му спи с всякакви нископрофилни типове в неговия апартамент на неговото легло. Освен това, тези хора се разпореждат с неговото имущество и държавата, която изхранва. Шуробаджанащината е достигнала колосални размери. Някой пълен неграмотник, който дори и компютър не използва, може да се обади на друг подобен, с който са стояли на един чин в някоя от извратените стари школи за подлоги, слуги и доноснинци и с кратки уговорки да решат важни кадрови въпроси в някоя институция. С няколко разговора, основно за мазоли, бурета вино и туршия могат да внедрат такава чудовищна некомпетентност на важен управленски пост, че най-елитните английски и американски шпионски служби да се смаят.
Бюджет 2014 има неща от типа „Предвижда се за образование да бъдат отпуснати допълнително 100 млн. лв, oт 1-ви юли догодина всички пенсии ще бъдат увеличени по швейцарското правило с 3%. В проекта е заложено още минималната пенсия да стане 155 лева от средата на годината, а максималната пенсия - 840 лв. Социалната пенсия за старост ще нарасне от 110 на 113 лв., а средният размер на пенсията на един пенсионер през 2014 г. ще бъде с 14 лв. по-висок спрямо тази година или 307 лв.”. С две думи пак глад и мизерия, но с опит за потушаване на недоволство с трохи. Не става вече! Това няма да проработи, не и този път. Народът е уморен от страх, мизерия и лъжи. Няма вече сетива с които да възприеме каквато и да форма на залъгване. Трябва вече нашата политическа класа да се напъне и свърши малко работа.
За следващата година просто трябва да осигурят само едни 30-40 милиарда лева, които да се внедрят в икономиката. Това обаче няма да е просто изразходване на пари, защото следва да се влога там, където парите ще се мултиплицират многократно. Добрата новина е, че не им трябва дори да мислят какво да правят с парите, защото е много просто. Парите трябва да се влеят в потребление, за да се разпъне този показател на брутния вътрешен продукт ударно. Най-лесният начин е да отидат за пенсии и заплати в държавния сектор, както и за култура и образование. Един пенсионер, който има в джоба си 30 лева, ще ги пази, но ако му дойдат неочаквано 1 000 лева, ще похарчи освен новите пари и тези, които са му останали. Това е чисто и просто психология. Освен това, тези пари ще бъдат абсорбирани почти на 100% във вътрешното потребление. Това е така, защото един пенсионер или държавен чиновник ще си купи кашкавал, сирене, телевизор или пералня, но едва ли изнесе парите на влог в Швецария. Същото ще се случи, ако парите влезнат в култура и образование, защото там ямите наистина са много дълбоки. Ако се разходите из парка, в който и да е голям град, ще видите страдащи и просещи пенсионери; гледки, наподобяващи плачещи български майки, както са описани във „Време разделно”. В допълнение, обаче, ще се натъкнете и на изскачащи като нинджи луди клошари от храстите, някои от които са неоценени хора на изкуството. Наранени души, които просто не са успели да преживеят нищетата и обидното отношение към това, което правят. Например, писали стихотворения и когато са отишли в някоя институция да търсят спонсорство за издаване на стихосбирката си в размер на 1 260 лева някой намръщен и брадясал човек им отвърнал „Ко речи?”.
Наливането на 30-40 милиарда лева ще доведе до рязко нарастване на потреблението, което е основен двигател за развитие на бизнеса и създаване на производство. Най-важния мотив за всички чужди инвеститори да дойдат в България е наличието на вътрешно потребление. По-важно е от всичко останало, което изтъкваме като необхидими фактори за инвестиции като добра съдебна система, примамливи данъчни ставки и наличие на евтина работна ръка. Другото, най-важно нещо, което ще последва, е връщането на нашите емигранти. Толкова са притиснати повечето от променените обстоятелства на Запад, че ако някой направи проучване ще разбере, че ако успеем да осигурим доход на тези хора от 1500-2000 лева на месеца, ще си дойдат поне половината или близо 1 000 000 души. Една от причините е, че повечето хора имат жилища в България и няма да им се налага да изплащат непосилни ипотеки в развитите държави, колкото и да печелят там. Освен това, както съм описал в друга моя публикация за българските емигранти, с прибирането си в България тези 1 000 000 души ще донесат 25 милиарда евро в България мигновено.
30-40 милиарда лева могат да променят облика на България. Новият елит ще бъде силен, богат и образован. Ще лъснем фасадата, ще имаме и по-лачени понятия като това да сменим шуробаджанаците с лобисти. Нашите селски тарикати ще започнем да наричаме предприемчиви и дипломатични бизнесмени. Наистина ще е така, защото ще имаме гилдии на завършилите в Кеймбридж, които ще окупират например финансовата сфера. Френските възпитаници пък ще се заемат със земеделие и туризъм. Дошлите от Германия могат да подгонят химичната индустрия и т.н.
Освен всичко ще започне възвръщане на загубеното доверие към политическата система. Това, разбира се, ще започне с отделни личности и експерти в управлението, но постепенно те ще могат да трансферират тези постижения на своите партии. Бавно, но сигурно ще започнем да запълваме ямата на липса на партийност и доверие.
За по-малко от година България може да влезне в режим на блестящ подем. Политическата класа ще се радва на величие и признание, като няма да ѝ се налага да прави кой знае какво повече от това да служат вярно на народа си и защитават национални интереси. Разбира се, хората са озверели в момента и искат кръв, виновниците да понесат своята вина. Прагматичният начин, разбира се, е в този светъл момент на триумф да изкарат някои от виновниците като обявят, че те са причината за мъката през последните 23 години. Също така да обявят, че тяхната съдба ще се определи чрез национален референдум. Българският народ е добър, особено, когато има какво да яде и най-вероятно ще им прости. Ще иска само да ги изгонят от държавата като им се вземат парите и имотите. С други думи на политиците дори, няма да им се налага да трепят и пращат хора на заточение.
Остава въпросът как да осигурят тези 30-40 милиарда лева. Знам, че нямаме способни преговарящи за момента, но нашите представители имат всичко необходимо, за да се справят. Също така е ясно, че е по-лесно да се продават национални интереси за жълти стотинки, но са необходимо други действия в момента. С цената на мизерия, лишения, трагедии и смърт, българският народ е осигурил на нашите преговарящи едни от най-добрите макроикономически показатели за стабилност. Ниска банкова задлъжняемост, малък външен дълг и т.н. С две думи народът е платил най-високата цена за това нашите политици да имат добри докладчета и таблички в папчиците. България, тяхната майчица, е изстрадала всичко това и го е направила безропотно. Едва след 23 години преход има някакво истинско събуждане и упорство. Нека някой от нашите политици се опита да обясни на която и да е баба от Евросъюза, че тази година пенсията ще й бъде 85 евро на месеца, а от догодина ще стане 92.39 евро. Ще го обезобрази с бастуна на място.
В случай че толкова не могат да изкарат някой способен преговарящ, който да отиде в Брюксел да използва познатия на много хора цървулски и байганьовски модел, могат да въведат нещо като старите ленински съботници от времето на другарите и да пращат цялата държавна администрация в събота да копае на полето, бърка вар и чисти улиците с голи ръце. Заработените пари ще ги дават за събиране на членския внос към Европа, петаче след петаче, като ще кършат мазолестите пръсти с жални погледи и обясняват, че правят всичко възможно да платят навреме, но няма и няма. Икономиката трябва да заработи и тогава ще си издължим членския внос, който в момента трябва да се използва за храна и лекарства на бедните. Могат също да носят мед, да канят държавните глави в България на лов, да им лекуват ставите, да ги водят по специални наши лечители и т.н. Каквото искат да правят, но да си свършат работата и да осигурят от Европа за 2014 година поне едни 30-40 милиарда лева свободна пара за нашата икономика. Гръцките министри с няколко сиртакита взеха много повече, които дори им ги опростиха.
В заключение, България е на кръстопът и Бюджет 2014 е решаващ за това дали държавата ще влезне в режим на бърз подем, или ще се затрием като нация. Лошото е, че доунищожаването на народа ще бъде бавно и мъчително, а той не заслужава това. Не иска тъга, а радост. ВНИМАНИЕ, положението не е за шега, събирайте се министри, икономисти и общественици и решавайте бързо! Парите, които ни трябват, са нищо за съюза, на който принадлежим. Нали логиката е, когато някой дрипльо влезне в богата къща, той да вземе нещо от там, да го нахранят, дадат дрехи и т.н. Както сме тръгнали ще се окажем дрипльовците, които и дрипите са си дали в богатата къща. Избирайте достойни преговарящи и марш в Брюксел, защото в скоро време така ще ви блокират хората, че не на работа, а и в тоалетната няма да можете да отидете. Действайте, действайте, действайте!!!
