10-ти ноември е. 24 години от деня, в който Европа осъмва без Берлинската стена. На същия ден и ЦК на БКП приема остаквата на Тодор Живков.
Комунистическата идеология, от която са били пленени много българи преди около 70 години, обобщава равенството, братството, всички да са еднакво богати (или еднакво бедни), заедно да изграждат обществото си и да са доволни и щастливи. Направо прекрасно звучи, нали? Нищо чудно, че много хора са се подвели.
Алчността на човека и желанието му винаги да има повече от другия – нещо, което е отличителна черта в манталитета на голяма част от българите, са по-силни от всяка една идеология. „Светлата“ идея на комунизма, както и светлата идея за демокрация, никога не са били реализирани у нас.
Докато в някои страни, например Чехия, Полша, Естония и бившата Източна Германия, скоро след промяната нещата потръгват нормално към пазарна икономика и демокрация, то в България, както и в по-голямата част от страните от Източна Европа, на практика се извършва само една подмяна, а това, което получаваме от нея, е контролирана икономическа нестабилност, преход към мутренски феодализъм, а не към истинска пазарна икономика.
Ще прозвучи като клише. Но оттогава нищо съществено не се е променило у нас. Освен това, че можем да отидем на екскурзия в чужбина, както и да напуснем България завинаги. Ако си мислите, че преувеличавам, припомнете си някой от репортажите на Георги Марков (убитият с „български чадър“ в Лондон писател). И все пак има хора, които се чувстват доволни от Подмяната.
Единият от тях е Пенчо Данчев - дърводелец от трамвайното депо в Красно село, герой от задочните репортажи на Марков. Ако все още е жив, той трябва да е вече много възрастен. Може би е пътувал до някоя близка до България чужда страна, а прекараните в главоболия и главоболия години, за да получи паспорт и да гостува на своя братовчед в Белград, са само лош спомен за него. Може би децата му живеят в чужбина, но те поне могат да пътуват без проблем, за разлика от него.
Другите, които се чувстват доволни от Подмяната, са същите, които са се възползвали от незаслужени привилегии преди 89-та година – наглите, аморалните, алчните и бездарните, запазили до една своите гнусни черти. За тях политиката е начин на живот, а не дълг. Тя е тяхната сексуална ориентация.
Разликата в начина им на живот в сравнение с преди е, че по време на Прехода са станали още по-богати и свирепи. Просто е немислимо хора, които са учили, че капитализмът е свиреп и дивашки, които цял живот са се крепили като личности на това внушение, а именно бившите комунисти, да направят капитализъм, който да е справедлив и честен. Докато западните капиталисти са изградили своя бизнес във време, в което е имало страх от Бога и консервативен морал, то нашият капитализъм е изграден от атеисти, от долни, неморални, цинични и полуграмотни хора, дори природно невежи.
Като изключим Пенчо Данчев и споменатите в горния абзац, повечето българи днес не живеят, а само преживяват. Иначе казано – едни държат народа беден и се старят да го превърнат в колкото е възможно по-невеж. Държат ни в това състояние с еднаединствена цел - за да могат за забогатяват те.
Какво зависи от нас?
От нас зависи всичко, за да се отървем от бацилите на ДС и мафията. За да променим системата, всеки от нас трябва да си смени чипа, да изхвърли своите балкански демони, да помогне и на околните да се спасят от страха. Да не бъде подмолен, да бъде честен, да бъде човек. А ако заедно успеем да запазим за постоянно тази енергия, която се е заредила в момента, със сигурност ще променим живота си към по-добро. Но не трябва да се успокояваме, а да реагираме бурно всеки път, когато имаме очевидни доказателства, че ни управляват престъпници – да протестираме, да окупираме, да стачкуваме. Както правят гражданите на всички успешни държави по света.
Студентите, които окупират университетите из цялата страна днес, будителите на нашето съвремие, дори и да не успеят да накарат Орешарски да си подаде оставката, те вече изляха основите на подмяната на системата. Оставката, която жадуваме сега, е само частица от този ментален преход.
Преподавателите на окупаторите, техните колеги и всичките хора, които ще ги подкрепят в 11 часа днес, също променят статуквото. Затова няма да бъде цинично, нито смехотворно, ако днес си честитим празника 10-ти ноември.
A на всички, на които не им харесва, че гражданското общество се сформира, бих им предложил да емигрират във Венецуела, Куба, Северна Корея, Китай, а може и по- близо – в Беларус. Там протести и окупации няма да има скоро. Може би...
