Световните медийни гиганти не информират. Те просто разказват приказки. Понякога тъжни или трагични, друг път с щастлив край. И разрушават, измислят и затвърждават стереотипи. Стереотипи, които, най-просто казано, карат много хората, които нямат особено критично мислене, да се държат като зомбирани, да не кажа като изкукуригали.
Случаят с даденото в Гърция българско ромско момиченце (не че е само едно, но се сещате кое точно имам предвид) е само едно от многото доказателства за това. Поредната шепа пясък в очите на хората. А наистина съществените проблеми, които би трябвало да са на дневен ред, остават на заден план. Не твърдя, че съдбата на Мария не е показателна за проблемите на нашето и на гръцкото общество. Историята сама по себе си е драматична, но подхранването на драмата ми дойде малко в повече.
Ако отвлеченото през 2007г. в Португалия 4-годишно момиченце, името му беше Мадлин Маккан, не беше поданиче на Елизабет II, русо и със сини очи, отговарящо на критериите за принцеса от приказките, щеше ли целият свят да узнае за това отвличане на дете, което и до ден днешен продава безполезните жълти вестници на Острова? Съмнявам се.
Ако ромското семейство, което е гледало малката Мария през тези няколко години, не беше мургаво и невзрачно, отговарящо на критериите за вещица от приказка на братя Грим и разбойник на Али Баба, щеше ли целият „цивилизован“ свят да се възмущава от тях? Щяха ли медиите да тръпнат в очакване детето да се окаже отвлечено? Отговорът е отрицателен. А когато разбраха, че момиченцето не е откраднато по класическия начин, че всъщност изобщо не е откраднато, започнаха да представят истината за случая лъжичка по лъжичка. Има нещо жалко в това, не мислите ли? Още повече, хората, за които се разказва в подобни истории, са истински човешки същества, които също имат достойнства.
Ако пък Мария беше мургава, а родителите й бяха руси и светлооки, щеше ли някой да се възмути от тях? Отговорът е не. Тогава щяхме да се занимаваме с някаква друга „сензация“, пръскаща се по шевовете от стереотипи.
Замисляли ли сте се колко много таланти и гениални умове, колко хора като Моцарт и Айнщайн не са се проявили, защото са затънали в мизерията на ромските гета (или просто в сивия битовизъм), която мизерия, освен на характерните за етноса традиции, се дължи до голяма степен и на дискриминацията от страна на останалата част от обществото към тях? Дискриминация, породена от стереотипите, които се поддържат от медиите.
В американските филми, които заливат почти целия свят, често личи, че режисьорите и сценаристите си поставят за цел да разрушат някакви залегнали у аудиторията стереотипи. Да вземем за пример д-р Хаус. Хаус е лош човек. Но в същото време той спасява човешки животи. Или пък култовият сериал „Спасители на плажа“. Героинята на Памела Андерсън е хубава, с големи гърди, секси изкусителка, но това не означава, че не може да бъде професионалист. Тя също спасява човешки животи.
Понеже американското кино далеч не е само това на САЩ, нека вземем за пример и латиносериалите. В тези продукции сюжетните линии са твърде еднакви и лесно предсказуеми. Обикновено става въпрос за бедна девойка, често слугиня, която се влюбва в богат момък, но свекървата не разрешава младите да бъдат щастливи заедно. Девойката често си губи паметта, ражда деца, които свекървата й отнема... Накрая свекървата хвърля топа, влиза в затвора или преживява катарзис и става добра, има сватба и всички заживяват щастливо.
Всичките тези стереотипи не са от днес или от вчера. Те са още от приказките, от дреногръцките митове и легенди, от времето на езичеството дори. Масовата медийна индустрия, колкото и модерна да изглежда, все още се крепи на стереотипите. Ако няма стереотипи и предразсъдъци, и тя самата няма да съществува в този й вид.
Морално задължение на всеки човек е, преди да залепи някому етикет или да го обвини, да се постави на негово място, а чак след това да се изказва. Морално задължение е да ценим децата, техните родители, баби и дядовци еднакво. Да определяме хората според достойнствата им, а не според етноса им, не според стереотипите.
Ако искате да бъдете информирани качествено, четете книги, ходете на театър и решавайте судоку, за да развивате ума си. Но не разчитайте на масмедиите да го направят вместо вас. В най-добрия случай можете да попаднете на предаване, което разрушава стереотипи, налага нови и затвърждава класическите. Например този, че ромите са лоши по природа.
