23 години след студентската окупация през 1990г., когато се включват студенти от над 50 университета в цялата страна, днес ситуацията се повтаря. И причините, и целите са едни и същи.
По време на окупация през 1990г. все още не съм бил роден, а сега вече съм студент. И аз, и тези мои колеги, които са окупирали Ректората на СУ, сме поколението, което израсна във време на безвремие. Ние сме първото поколение, което е родено в Република България, а не в НРБ.
Някои ни наричат „изгубеното поколение“. Но докато сме израствали, ние сме попивали всичко, което сме виждали като остатък от онова време, което май не си е тръгнало съвсем, и онова, което сме виждали, че се случва в нормалните държави. Сравнявали сме дълго време. И вече сме отвратени.
Студентите, които снощи окупираха Ректората на Софийския университет, протестират за оставката на правителството на Орешарски, но и за промяната, която всички чакаме вече 24 години.
Със сигурност много хора, загубили удоволствието от това да бъдеш Човек, ще се присмиват на студентите, даже ще ги заклеймяват, докато трае тяхната окупация. Със сигурност ще има и студенти, които ще се опълчат срещу окупацията, най-вероятно с мотивите: „Този университет не е само техен, ние си плащаме да учим, а те ни пречат“.
На тях бих отговорил, че човек се учи докато е жив. И ако разчиташ на някой друг освен на себе си да те направи Човек, или пък на някоя образователна институция, ще си останеш само с надеждата. Университетът е прекрасно място, където имаш възможност да се срещнеш с хора, които се вълнуват от същите неща, от които и ти. Именно това обединява и студентите, окупирали СУ. Образователната институция е място, което безспорно разширява мирогледа ти, но не може да ти даде житейски опит. От него можеш да вземеш диплома, но не и мъдрост.
Всякакви хора, особено млади, които не подкрепят студентската окупация, са самоубийци на своето бъдеще и на децата, които вече имат или ще имат някой ден. И България не е само на мутрите и бившите агенти от ДС, но те са я окупирали, нали?! Защо не се възмущават от тях, а от единствените млади хора в България, които, ако не друго, то поне са грамотни?!
Вече и журналист, и то от държавна медия, изказа своята омраза към студентите, окупирали Ректората. Нима е журналистическо да мразиш?
Надявам се, че една от най-вероятните причини, поради които някой не би подкрепил окупацията, а именно посредствеността, няма да е характеристика на „контрастудентите“. Почти съм сигурен, че ще се появяват и такива. Всъщност, какъв трябва да си, ако не посредствен, щом живееш в България и не подкрепяш тази окупация?! Мислещите по този начин може би са хора, които са успели да си осигурят някакъв временен комфорт в тази пародия на държава, в която живеем. Или просто хора, които ги е страх. Има ли злъч, има и страх.
Злото не може да бъде изкоренено завинаги, защото то е заложено у хората. Има го у всеки един от нас, колкото и да отричат някои. Създателят на човешкия род, без значение дали Той е старец с бяла брада и жезъл в ръка, седящ на златен трон, някоя далечна извънземна цивилизация, която обича да си прави експерименти, докъде успешни и докъде не, или просто природното съвършенство, най-вероятно е създал злото в името на доброто. Все пак злото осмисля доброто, нали? И ни е дал разум и съвест, с които да се борим както с нашите демони, така и с тези у другите.
Но злото не само би могло, а и трябва да бъде възпирано. И то не само чат-пат, през 15-16 години, когато ни дотегне от него, а малко по малко, всеки ден. Затова моралът на хората е толкова важен за тяхното добруване. Морално би било, ако цялото общество подкрепи студентската окупация. Едва ли това е възможно, но със сигурност би било достатъчно добре, ако го направи и само по-будната част от него. Но гласно и категорично!
Подкрепете този протест, защото той не е партиен, а е за политическа справеливост. Или сега България ще тръгне устремено по пътя на нормалността, или никога!
Тези студенти са съвременните будители! Убеден съм, че същият пламък, който грее в очите им, преди повече от 100 години е греел и в очите на всичките онези народни будители, които и до днес боготворим. Не ги възпирайте. Позволете им да постигнат това, което вие не сте успели да постигнете през своя живот.
Освободете се от страха!
Никоя власт в историята на България не е оцеляла след бурни студентски вълнения, довели до протест и окупация.
Ако има Бог, изобщо не се съмнявам, че Той е със студентите от Софийския университет! Бъдете и Вие с тях!
