Добре се посмях, докато живеех в Калифорния. Превърнах в хоби четенето на етикетите на всичко, което купувам и на всяка срещната табелка. „Не палете в носа!” – предупреждаваше надписът на запалката, а металният обръч около огнището в къмпинга мъдро констатираше – „Може да пари, ако е запален огън”.
Изпълних се с чувство на превъзходство, че съм българка – да, на нас дори не би ни хрумнало да си подпалим носа, вместо цигарата.
Десет години по-късно, имам чувството, че се връщам отвъд океана. Абсурдите са дори по-впечатляващи.
„Да не се предоставя на деца!” – заплашва дрънкалката, която купих за новородената си дъщеря. О, да, сигурно това е играчка, предназначена предимно за отегчени майки и татковци. „Да не се излага на влага!” – гласеше етикета на зимните ми ботуши. Ами, като завали сняг, ще си ги сваля и ще си газя щастливо в преспите – боса.
От ден на ден заприличваме все повече на американците. У нас може и да няма дебели адвокати, прехранващи се от смехотворни съдебни дела, но дори и така изглежда да напредваме в посоката на пълното малоумясване.
Много се изговори за пълната забрана на тютюнопушенето – знам, че драконовските мерки си намериха своите защитници. Че то и светата инквизиция е имала поддържката на мнозинството. Крачка по крачка – скоро няма да пием и безалкохолно.
Световните медии разпространиха вестта – и то не на първи април – че кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг предлага ограничения в продажбите на подсладени газирани напитки. Във всички заведения ще се забрани продажбата на бутилки над половин литър. Презумцията е, че колкото ти сервират, толкова ще изпиеш. И ще станеш дебел. Чакайте бе, ние да не сме крави? Предполага се, че имаме разум – и самоконтрол.
Да, струва ви се смешно да се забрани Фантата, например, но преди 10 години точно толкова се смяха моите познати, когато им разказах, че в САЩ не се пуши дори и в дискотеките. Днес щастливо ръкопляскаме на нощните барове без тютюнев дим – съвсем безопасно място да заведем там децата за малко семейно забавление, нали?
Чудя се каква ли ще е следващата крачка на Мама Правителство, която се опитва да ме предпази от самата мен. Може на всеки гражданин да се предостави личен диетолог, който да ти грабва шоколада от ръцете. Добре би било и да ми напомня, че е време да си лягам, щом прехвърли полунощ.
Не се възмущавайте – всички тези мерки са за ваша безопасност. Изглежда, много бързо забравихме, че „сигурност” е дума, обожавана от всеки тоталитарен режим и днес сме готови да приемем с възхита всяко посегателство на достойнството и свободната ни воля. Пример? Може и да не знаете, но сте задължени по закон да си правите профилактични здравни прегледи – доколкото си спомям, веднъж годишно. Никой не го прави, но това не променя факта, че за нарушение се налага глоба. Да помолим и контрольорите в градския транспорт, например, да поемат малка допълнителна тежест в полза на обществото и да проверяват дали сме си измили ръцете.
Може защото съм запален почитател на древността, съм убедена, че творчеството и прогресът възникват не от сигурността, а от хаоса. Тетиде, майката на Ахил, със сигурност не се е съобразявала с европейските директиви, когато е подбирала играчките му.
Не ме разбирайте погрешно – не подкрепям китайските боклуци, които се чупят на втората минута. Нито настоявам да се пуши дори в детските сладкарници.
Вярвам обаче, че в стремежа си към сигурност трябва все някакъде да прокараме границите, ако не искаме потомците ни да бъде следени дори и в тоалетната от Големия брат и да не знаят, че ако си подпалиш носа, боли.
