България е изправена пред голямо предизвикателство, което не е борбата за превенция от бежанска криза, а е свързано с възможността да извлече огромни икономически ползи. Нашите географски основания за икономически възход отново ни дават невероятен шанс, но не съумяваме да се възползваме. Ще ви изложа накратко какво следва да предприемем в условия на увеличаващ приток на бежанци и нелегални eмигранти.
Няма случай в стопанската история на човечестовото, когато нарастването на населението да не e довело до увеличение на брутния вътрешен продукт на държавата. Икономическата мощ на всяка държава най-общо, и в същото време най-точно, се определя от нейния брутен вътрешен продукт, който е сборът от потреблението, инвестициите, експортът и държавните разходи. Какво точно стои зад тези показатели е съвсем отделна тема и няма отношение върху просперитета на една държава. С други думи, когато БВП расте, икономиката се развива независимо от това дали хората, бизнесът и държавата задлъжняват, за да осигурят потребление, инвестиции и производство. Например, ако вие изкарвате по 300 лева на месец и нямате никакви кредити, мислите ли, че ще живеете както някой друг, който също изкарва толкова, но генерира по 10 000 лева месечно и обслужва кредити с обща месечна вноска от 9 700 лева? Отговорът е не, няма да живее като вас с 300 лева на месец, защото ще разсрочва кредитите, ако се наложи няма да ги плаща, но няма да се обрече на мизерия. Това на практика се случва в богатите държави, които имат висок брутен продукт - те имат и продължават да трупат задължения.
Наличието на бежанци и eмигранти допринася за всяка една съставна част от брутния вътрешен продукт, без значение от техния образователен, професионален, семеен и материален ценз. В момента се строят временни бази, ще се увеличи потреблението на храни, горива и лекарства, ще се наложи увеличение на бюджета на държавни институции като служби за сигурност, гранична полиция, агенция за бежанци и тн. Всичко това са пари, разходи, инвестиции, движение и потребление. Това, разбира се, е най-малкото, защото ако вникнем внимателно в профила на всеки един от пришълците, ще намерим хора, които искат от България да заминат за други европейски държави, други ще искат да работят, трети да се възползват от социалната ни система, а ще има и такива, които просто ще се установят в България, за да живеят и да си харчат парите в условия на сигурност. Нека не забравяме, че Сирия не е бедна държава и проблемите там са други. Освен това има огромна разлика между нелегален емигрант и човек със статут и квалификация.
Кои точно от гореизброените категории бежанци ни пречат и от кои губим? Обществото ги приема като разход за държавата и заплаха за работните ни места, а ние точно от това имаме нужда. Законодателството може да се погрижи за това да не ни взимат работните места. Ще се назначават чужди граждани само на позиции, за които няма подходящи български граждани или желаещи. Тези, които работят ще харчат парите си в България. Американско изследване сочи, че работещите емигранти харчат по-голямата част от парите си в САЩ.
По отношение на разходите има кой и за какво да ни ги плати. Бежанската вълна не е от Турция към България, а от Сирия към Европа. Голямата концентрация от бежанци е в България - 7 000 от общо 50 000 души. В момента целият наш дипломатически арсенал от преговарящи следва да тропа на големите порти в Брюксел, а когато им отворят, следва да тропа по масата с искания. Основанията да искаме пари са както следва:
1) Ние следваме най-стриктно от цяла Европа фискалните рестрикции;
2) Поддържаме повече от добри макроикономически показатели за стабилност в най-тежката икономическа и финансова криза за света през последните 100 години;
3) Получаваме най-малко субсидии от Европа;
4) Плащаме си редовно членския внос като страна-членка на Евросъюза
5) Ние сме границата на Европа с тази част на света, откъдето има емиграционни вълни в момента.
Дори и ученик в първи клас ще успее да договори поне 200-300 милиона евро директна първоначална субсидия от Европа. Средно един емигрант струва на Европа по 20 000 евро, а ние ще трябва да увеличаваме щата на служители на сигурността, да строим бази и тн.
Целият този процес значително ще послужи за подобрение на количествените и качествените показатели на дипломатическите ни мисии. Заплахи за националната ни сигурност ще има, разбира се, но те се решават с превантивни мерки и с пари. С помощ обаче от общия двор, към който принадлежим, ще се справим.
В заключение България отново има златни шансове и ще е крайно жалко, ако ги пропилеем. Необходимо е да увеличим мащаба на нашето мислене и да превърнем заплахите във възможности. Нека също така да не забравяме, че тези хора не са тук от добро и „буквалната истина е, че най-добрият и бърз успех постигате, когато помагате на другия да успее”.
