Тери Диъри е британски автор, популярен и у нас с поредицата „Страховитото в историята“. Неговите книги, предназначени за деца, които той издава вече повече от 20 години, са вдъхновили милиони хлапета по света да гледат под лупа историята, която изучават в училище.
Авторът, с хумор, ирония и сарказъм, разкрива най-ужасяващите факти от миналото на древни цивилизации и великите съвременни държави, чиито истории често звучат като приказки, а всъщност са кървави. Иронизира крале, войни, народи, цели епохи и велики революции, променили историята на света. Диъри е представил пред малките си читатели потуленото и жестокото в историята на собствената си родина (Англия), на САЩ, Франция, Ирландия, Шотландия и още много други страни, както и на вече изчезнали цивилизации, към които се припознават някои съвременни държави – Египет, Гърция, Италия, Мексико и други.
Въпреки че човърка в най-деликатните за националистите по света теми, Диъри е един от най-четените детски автори на Острова, за което има и множество награди. Цялата му поредица беше филмирана и излъчена дори и по детския канал на BBC – обществената телевизия на Обединеното кралство. Ето и линк към епизодите, публикувани в YouTube: http://www.youtube.com/user/horriblehistoriesBBC/videos
Своя народ Диъри описва така:
„Историята е страховита, но тя е по-страховита на някои места, отколкото на други. Някои страни имат късмет... но лош. И Англия е една от тях. Там е имало коравосърдечни крале и кралици, нагли нашественици, верломни войни, изравратени изтезания и ексцентрични екзекуции. Е, да, и в други части на света са се случвали такива неща, но в Англия са били струпани в малко постранство. Горките англичани трябвало да страдат от дъжда! Те отишли и завладели една четвърт от света, за да избягат от дъжда. Винаги са търсили горещи места – Австралия, Африка, Индия. Все още го правят, само че сега наричат нашествията „почивка“ и нападат бреговете на Испания.
Странното на англичаните е, че... мнозина обичат да носят със себе си по малко от английското, където и да отидат. По целия свят тези тъжни хора строят английски пъбове и сервират пълна английска закуска сутрин и риба с пържени картофи за обяд или вечеря. Някои нямат доверие на чужденци и това също е малко странно, защото някога всички в Англия са били чужденци.
Ето и още едно странно. Нещо. Свети Георги не е англичанин. Защо англичаните са го избрали за свой светец? Както би казал някой футболен хулиган: „Защото громял змейове и разни други неща. Бил е голям побойник. Също като мен и момчетата!“
Ама не е бил такъв. Някой трябва да каже на англичаните истината с всичките потресаващи потробности...“
Ето как започва книгата „Страховитото в историята на САЩ“:
„Тази забележителна нация ни е дарила с радостта от някои твърде популярни газирани напитки, които разрушават зъбите петдесет пъти по-бързо от шкурката, някои твърде популярни бургери, направени от онези части на кравата, които едва ли би приветствал в чинията си на обяд. И това е положителния принос на САЩ! Най-великата страна на света се е погрижила още да ни даде ядрени оръжия, които могат да ни изтрият от лицето на земята 50 пъти подред и огромно замърсяване, което ще ни унищожи малко по-бавно.
Измежду най-ужасните неща обаче са учебниците им по история. Американските читанки съдържат огромни пасажи за национални герои, например: „нашият пръв прекрасен президент Джордж Вашингтон“, който е робовладелец, „бащата на нацията Христофор Колумб“, който е алчен подлизурко, или за „храбрите заселници пуритани“, които храбро изклали местните индианци“.
Легендарният Христофор Колумб също е разгледан под лупа в тази детска поредица. Описан е като алчен робовладелец, който няма как да е откривателя на Америка, защото викингите са достигнали до северните й брегове още в края на 10-ти век. Авторът представя първите американски заселници като наивни и глупави пияници, които измирали от глад, защото никой от тях не се е сетил да вземе със себе си добитък и сечива, които да им влязат в употреба след пристигането в Новия свят.
Eто как Диъри описва френския крал Луи XIV, известен още като Краля Слънце:
„Днес французите нямат крале. Когато поглеждат назад в исотрията си, те казват: „Добър беше... за крал“. Луи XIV бил известен с вълчия с апетит. Докато той се отдавал на гастрономически удоволствия, в Северна Франция върлували убийствена чума и глад. Кожарите обработвали кожата на добитъка, месото отивало при месарите, а вътрешностите изхвърляли по затънтените улички. Гладуващите хора се биели за червата, бъбреците, черния дроб и мозъка на животните, тъй като нямало нищо друго за ядене. Майките, които не можели да изхранват бебетата си, ги обричали на сигурна смърт, изоставяйки ги на дъжда и вятъра. Канавките били пълни с трупове. От устите им стърчала трева – опитвали се да се нахранят с нея. А крал Луи ставал все по-дебел.“
Обичам родината си, но още в началното училище си направих извода, че голяма част от българската история е много странна, даже смешна. Лично аз бих се радвал, ако Диъри беше обрисувал под лупа и нашето минало. Жалко, че вече от няколко години не пише за деца, а само за възрастни.
Какво мислите, че би се случило, ако Диъри беше българин, и ако беше започнал своята поредица от книги със страховитото в историята на България? Как биха реагирали облечените в официални анцузи майки и татковци, ако прочетат в детска книжка, че по времето на Златния век, когато България се е простирала на великите три морета, всъщност обикновените хора са живеели в мизерия и болести? Как би реагирало обществото ни, ако някой си позволи с чувство за хумор да обясни на децата, че хайдутите, за които народът е пеел песни, имат и друга, тъмна, разбойническа страна? Бихме ли могли да приемем и страховитото в българската история така, както го приема английският народ – с усмивка и непукизъм?
Не е невъзможно да бъдат приети с разум подобни становища и у нас, но реакцията на хората тук едва ли би била толкова спокойна, колкото в Обединеното кралство, Франция, САЩ и другите страни, чиито истории е преразказал Диъри.
Голяма част от нашия народ все още не е готов да приеме тъмните истини в своята история, защото повечето хора определено обичат да бъдат лъгани. Вероятно така се чувстват по-сигурни и спокойни. Не ги виня за това. Но и у нас живеят милиони българи, които не страдат от национални комплекси и не са тесногръди. Не виждам защо е нужно историците да премълчават много подробности, особено съчинените след Освобождението и по времето на диктатурата на комунистическата партия, и често да си противоречат по някои въпроси, съобразявайки се с тесногръдите и лишавайки по-будните от някои истини. Вярвам, че и без да се заблуждаваме, че в миналото на България не е имало мрачни факти, пак бихме могли да се гордеем с историята си. Дори тогава гордостта ни би била по-истинска, съответно и значително по-смислена.
