Държавата и бежанците
Това са условията, в които живеят бежанците от Сирия - https://www.facebook.com/merimte/media_set?set=a.10151913356720238&type=1
1100 лева струва месечната издръжката на бежанец. Tази сума се оказа хипотетична, макар и да е изречена от вътрешния министър Цветлин Йовчев. Тя е сборът от прогнозите на Държавна агенция за бежанците, \\\"медицински експерти\\\" и МВР за това колко би струвала издръжката им, ако се запази темпът, с който се увеличават имигрантите от трети страни и ако избухне епидемия.
Явно е, че тези милиони левове, които плащаме всеки месец, не отиват за тях. Сами преценете какво се случва с тези пари, докато някои псевдонационалисти са се вторачили в горките хора, сякаш са им изяли закуската.
Докато нашите политици ни успокояват, че щели да затворят границата, ако стане много „страшно“, хърватите, които влязоха в ЕС едва през тази година, обявиха, че са напълно готови да посрещнат бежанците от Сирия. Поредният срам, който трябва да понесем.
А ако утре 7 по Рихтер удари София, Пловдив или Варна, тогава какво ще правим? Да, точно така. Потърпевшите ще живеят при същите тези ужасяващи условия. И понеже баба Ванга е казАла, че у нас бедствия нямало да има, ще си я караме ден за ден. Успех!
Обществото и те
Да бъдеш част от глобалния свят не е само привилегия, заслужена или не, както го разбират много наши сънародници. То е и въпрос на морал, на чест. Затова не разбирам онези, които пропищяха света, защото в нашата европейска страна, където много вредни за обществото неща са си в реда на нещата, идвали бежанци от Сирия. За мен това недоволство е просто удобен повод за избиване на комплекси и изблик на фалшив морал. Все пак рядко ни се отдава такава възможност.
Диктатурата преди 1989г. е превърнала страната ни в едно сиво място, а хората в мрачни злощастници, много от които са убедени, че няма нищо лошо в това да си прост. Това, което ни е нужно в момента, е цвят в сивия ни балкански и посткомунистически свят. След като толкова много българи помагат на бежанците, това е добър знак.
За щастие, с малки изключения, в ежедневния живот българите сме толерантни към чужденците, които пребивават у нас. Да станем космополитно общество е единственият начин, за да намерим път напред, за да бъдем част от глобалния свят. Затова много се радвам, когато виждам по софийските улици все повече хора с азиатски, африкански или арабски черти, припознали България като своя втора родина.
И дано тази тенденция продължи. Иначе сме обречени никога да не живеем истински, а само да преживяваме всяко следващо правителство. В страх. Начумерени, сърдити и недоволни.
