Във вторник (8 октомври) в страната се случи 2 заслужаващи внимание неща. Първото – Конституционният съд върна в Народното събрание медийния магнат, следовател, бизнесмен и какво ли още не Делян Пеевски. Това събитие и последвалите коментари и от страна на депутата, и от страна на обществото вече спокойно могат да минат в графата „взаимна любов”.
Другото нещо, което привлече общественото внимание, беше представянето на новия треньор на столичния футболен клуб \"Левски\" Ивайло Петев. По време на събитието няколко млади момчета с качулки нахлуха и съблякоха \"до голо\" бившия наставник на \"Лудогорец\". Той беше принуден да напусне залата за пресконференции гол до кръста. Престъплението му – няколко месеца по-рано Петев признал в интервю за в. „24 часа”, че е привърженик на ЦСКА – големият враг на „сините”. Нещо, което самият той впоследстие отрече... Но нали в България няма презумция за невинност.
Кой крив, кой прав в ситуацията е трудно да се каже. В крайна сметка желанието феновете беше чуто и на следващия ден Петев напусна заемания от него пост – само няколко часа след като го зае. С което проблемите в „синия” отбор не приключват, но за тях друг път...
Между случилото се в \"Левски\" и протестите (или поне в отделни дни от тях) има една основна прилика – присъствието на т.нар „ултраси”. За незапознатите – става дума за крайни фенове на даден отбор, които са готови на всичко, за да защитят любимците си. Понякога с този термин се определят и носещите качулки младежи, които по време на даден протест се зъбят на камерите, провокират останалите хора, трошат и всячески се опитват да запазят самоличността си в тайна.
Инцидентите от този характер в последните месеци, за които се сещам, са няколко:
Първо в края на месец юни фенове на столичния ЦСКА потрошиха сградата на БФС, недоволни от състоянието на любимия си отбор. Впоследствие 17 души бяха задържани. И толкова... Всичко се върна към предишния си порядък, без никой да си направи усилие да ограничи достъпа на тези „фенове” до спортни прояви, да ги осъди на нещо по-сериозно от глоба... Като цяло нищо, което да ограничи влиянието на тези съмнителни фигури в агитките.
Следващият инцидент, за който отново бяха обвинени отново футболните агитки, се случи на 23 юли. Тогава протестът срещу кабинета „Орешарски” беше окървавен след като неизвестни и до момента провокатори и хулигани потрошиха стъклата на добилия печална популярност бял автобус, с който трябваше да бъдат изведени част от министрите и депутатите. Впоследствие маскирани полицаи си позволиха да нахлуят в тълпата протестиращи и да започнат да раздават „правосъдие” наляво и надясно. Виновни отново нямаше, задържани също – нито от страна на полицаите, нито от страна на провокаторите. Единствено главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че има разследване срещу ЕДИН полицай, за злоупотреба със служебни правомощия. Животът отново си продължи, въпреки непредизвиканото полицейско насилие, откровените провокации от страна на политиците от управляващата коалиция и т.н.
Споменаване заслужават още отложеният с няколко месеца заради опасност от сблъсци с футболните агитки ежегоден гей парад в София, опорочените и окървавени протести срещу високите сметки за ток от зимата на 2013 г., съмненията за участие на привърженици на финансирания от Корпоративна търговска банка (КТБ) \"Ботев\" (Пловдив) в протестите в подкрепа на кабинета, макар че феновете на \"канарчетата\" категорично отрекоха и др.
Далеч съм от това да издавам присъди за която и да е публика. Във всяка от тях има както интелигенти хора, така и откровени простаци, млади и стари хора и тн. Дори бих казал, че красотата на ходенето „на мач” в България в 75% от случаите си заслужава повече заради социалния контакт, а не толкова заради невероятните футболни изпълнения.
Проблемът ми е с т.нар „ултраси”, които много често имат основната дума при взимането на решения в любимия си клуб. Примери – станалото с Петев, шамарите, които бившият треньор на ЦСКА Ферарио Спасов изяде на една бензиностанция, докато тренираше отбора, привържениците на пловдивския \"Локомотив\", които изгониха благодетеля Коко Динев (факт признат и от самия него впоследствие), за да дойде на негово място варненският бизнесмен Веселин Марешки. Нищо, че в крайна сметка любимият на всички чалга изпълнителки хазартен бос се завърна начело на клуба.
Та същите тези хора, които са начело на почти всеки протест след демократичните промени, са познати на полицията. Но тя или не прави нищо, защото не иска, или не предприема нищо, защото заложените в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия санкции са малки... Или просто защото така им е по-лесно на политиците. Които още утре ще могат да платят на ултрасите на футболните клубове, за да бъде провален някой протест, опорочено някое събитие, провален бизнес, или просто сплашен някой...
Няколко думи и за самия закон – според текстовете в единния автоматизиран регистър на вътрешното министерство се съдържат и данни за:
- Лица, срещу които е започнало наказателно преследване за извършени умишлени престъпления от общ характер при провеждане на спортни мероприятия;
- Лица, осъдени с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, извършени при провеждане на спортни мероприятия;
- Извършени противообществени прояви при провеждането на спортни мероприятия, предоставени от чужди държави или международни организации по силата на международни договори и споразумения, по които Република България е страна.
В документа четем още: „Информацията от Единния автоматизиран регистър се използва само за осъществяване на целите по този закон и за предотвратяване, преустановяване, разкриване и разследване на престъпления”.
Та просто никой не може да ме убеди, че тези „ултраси” никога и по никакъв начин не са попадали в радара на полицията. Която очевидно просто сама подкопова собствената си работа. Или удобно си затваря очите, когато не й изнася да гледа. И по този начин дава на хулиганите чувство за недосегаемост. И впоследствие се случват инциденти като този с неслучилия се треньор на \"Левски\"...
