Колко струва токът, който консумираме? Дали той поевтинява за всички потребители? Това са някои от въпросите, на които много малко хора знаят точния отговор. Непрозрачната политика на Държавната комисия за енерийно и водно регуралиране (ДКЕВР) също не помага – да си спомним, че още с встъпването си в длъжност сегашният председател на ДКЕВР Анжела Тонева въведе правило на пресконференции да се говори единствено по предварително зададени теми. След протестите срещу високите сметки за ток от зимата на тази година по официални данни цените на електроенергията за битовите потребители бяха намалени на 2 пъти.
Първият път – след 5 март домакинствата започнаха да плащат по-малко съответно : за София и Югозападна България, които се обслужват от ЧЕЗ – 7,17%, за Пловдив и района на Югоизточна България, които се обслужват от ЕВН – 7,28% и за Североизточна България, която се обслужва от „Енерго Про” – 6.22%. С идването на кабинета на БСП и ДПС от 1 август последва ново намаление на цената за битовите потребители. То беше сътоветно – 4,54% за ЧЕЗ, 4,21 на сто за ЕВН и 3,75% за „Енерго про”. Това става ясно от данните, публикувани на сайта на ДКЕВР.
Дотук всичко хубаво. Преди да видим дали положението е толкова оптимистично и стопанските потребилите, малко терминология. Потребителите на ток се делят основно на две групи . Първа - защитени, в която влизат домакинствата и всички останали предприятия, присъединени към мрежата на ниско напрежение. Цената на електричеството, което използват те, се определя от ДКЕВР. Втора група – търгуващи на свободния пазар. Цените, на които те купуват електричество, се определят свободно, без участието на държавния регулатор.
В последнта графа влизат всички клиенти на мрежите „средно” напрежение. Всички те имат инсталирана мощност на 100 киловата или годишно потребление по-голямо от 200 хил. киловатчаса. В този списък попадат малките и средни предприятия, различните цехове, хотелски комплекси, търговски центрове и други.
След промените в Закона за енергетиката всички субекти от втора група, включително и най-вече малките и средните компании, разполагаха с около два месеца да изберат търговец от свободния пазар. Тези, които не успяха да направят това до 1 октомври, бяха разпределени към т.нар доставчици на последна инстанция (ДПИ). Лиценз за извършване на тази дейност имат четирите електроразпределителни дружества (включително ЕРП \"Златни пясъци\") и Националната електрическа компания (НЕК). Неуспелите да намерят търговец на свободния пазар клиенти трябва да плащат с около 3% по-скъп ток.
Едно от нещата, които никой не обясни след последната промяна на цените, е: Поевтинява ли токът и за стопанските потребители? Отговорът е не. Това се разбра от разговора ми с човека, отговорящ за енергийните въпроси на столичното спортно дружество „Локомотив” и стадиона в квартал „Надежда”.
Според него цената на тока, който дружеството получава, се е повишила считано от 1 август. Промяната е станала факт без предварително обявяване от страна на енергийния регулатор или електроразпределителното дружество.
Ръстът е най-голям при нощната тарифа (която по принцип е най-евтина и за стопанските потребители и важи между 22 и 6 ч. в месеците между март и ноември и 23 и 7 ч. между април и октомври ) – почти 19%. Същевременно стойността на енергия, която се продава през деня (дневната тарифа), се е увеличила с 8,25%. Тези цени важат между 6:00 и 8:00 часа, 11:00 и 18:00 ч. и 21:00 до 22:00 ч. през месеците между ноември и март и от 7:00 до 8:00 ч., 12:00 до 20:00 ч. и 22:00 до 23:00 ч. през останалата част от годината. Най-малко е поскъпването при т.нар върхова тарифа (в часовете между 8:00 и 11:00 и 18:00 и 21:00 от ноември до март и от 8:00 до 12:00 и от 20:00 до 22:00 ч. през останалата част на годината) – 5,83%. Това сочат разчетите на експерта. Той обясни, че електричеството във върховата тарифа е най-скъпо и обхваща периодите с най-голяма консумация.
Справка в сайта на енергийния регулатор показва, че върховата тарифа е била въведена през 2002 г. за потребители, извършващи стопанска и обществена дейност. За да се налага на едно предприятие да я плаща, то трябва да има не по-малко от 50 души персонал и годишен оборот до 19,5 млн. лв.
Според експерта големият проблем като цяло е, че са увеличени цените на снабдяване с ток. Това се прави, за да не фалира Националната електрическа компания. Същевременно ЧЕЗ не печели нищо от цялата работа.
По въпроса за цената на тока за битови потребители, експертът беше категоричен, че тя действително се е намалила минимално (в рамките на няколко хилядни от стотинката). Същевременно поскъпването на тока за стопанските потребители се усеща от хората под формата на по-високи цени на хляба, обувките, колбасите и др. Отговарящият за електрическите въпроси в столичния клуб „Локомотив” беше категоричен още, че поскъпването на тока за големите предприятия почти не се е споменавало в медиите.
Както можете да разберете, хаосът при цените на тока за стопански потребители е голям. И както изглежда слагането на ред е далеч. От една страна заради опасността предприятията да плащат електричество по различни цени всеки месец. Това стана ясно още от разговора ни с енергийния експерт. От друга предвид очакванията стойността на тока като цяло да се увеличава в бъдеще.
В крайна сметка, ако токът за бизнесa поскъпва, ще се увеличават и разходите за производство на продукти и тези продукти ще бъдат все по-скъпи - храна, облекло, техника, услуги. А не беше ли едно от обещанията на БСП да съживи икономиката – или това се случва само на думи, докато се организират седенки, търсят се кворуми, правят се протести и контрапротести. Докога българският бизнес ще страда от популистки мерки, които се правят, за да се хвърля прах в очите на хората?
