Политическа партия „Атака” може да се похвали с 8-годишна история. През това време лидерът на националистическата формация Волен Сидеров и близките до него партийни функционери не слязоха от новините. Къде с „националистическа проява”, къде с ударна доза популизъм, къде с откровена проява на простотия. С две думи около националистите никога не е скучно и сиво.
Началото на опита за портрет на този политически „феномен” (с всички условности на този термин) вероятно трябва да започне с ДПС. Отношенията между атакистите и движението винаги са били странни. Но в никакъв случай не и открито враждебни, освен в случаите когато Волен Сидеров не е решавал да си направи малко самореклама на нечий чужд гръб. Същевременно от ДПС отговарят с огромна доза „Говорете си, не ни пречите”.
Неформален край на противопоставянето беше сложен през настоящата година. Тогава първо „Атака” подкрепи правителството, предложено от ДПС и БСП. Впоследствие националистите подкрепиха и актуализацията на бюджета. И всичко това защото „ГЕРБ за ужасни и не заслужават да управляват повече и не трябва да им даваме повече възможности” и още подобни глупости. Които звучат като залагалки за малоумници.
Приликите между партията на Сидеров, която се е качила сама на пиедестал, и ДПС не свършват дотук. Особено след прочит на плана „Сидеров”, който завършва с „Нужно е само едно – трябва властта да е в правилните ръце”. Чии ръце, кой определя дали те са правилни, как ще бъде увеличена минималната заплата до 1000 лв. и минималната пенсия до 500 лв. и тн и тн. - все въпроси, които предвизвикват ехидни и/или невярващи усмивки в мислещите хора и желание за псевдонационалитически крясъци у привържениците на партията. Които все повече заприличават на електората на партията, оглавявана от Лютви Местан – необразован и лесен за манипулиране.
За да завършим темата за приликите и разликите между двете политически сили, трябва да се споменат и всички твърдения, че ДПС спонсорира „Атака”.
Всеобщата криза на политическия модел свари България в неподходящ момент. Близо 25 години след началото на прехода, страната все още преживява залитанията си към политици, които обещават изключително лесно и не изпълняват нищо. Тази ситуация облагодателства неимоверно Сидеров. Който по време на февруарските протести яхна вълната и започна да обещава на килограм, знаейки че няма да получи достатъчно депутати в 42-рото Народно събрание, за да може да управлява.
По време на последните избори обаче „Атака” спечели нещо далеч по-ценно – ролята на балансьор. От когото зависи всичко, но не носи пряка отговорност. Националистите получиха и още награди, сред които ръководството на Парламентарната комисия по парламентарната етика, борба с корупцията и конфликта на интереси плюс Временната анкетна комисия, която разследва как е бил използван правителственият авиоотряд по времето на ГЕРБ. Впоследствие след скандалите от началото на протестите и невъздържаното поведение на Сидеров, „Атака” загуби правото да отговаря за парламентарната етика.
Няколко думи и за самия лидер на „Атака” – Волен Сидеров. Бившият журналист въплащава в себе си лично някои от най-лошите черти на българина – нахалство, безочие, привиден елементаризъм, нежелание за приемане на отговорност и чиста простотия. В комбинация от всички тези качества през последните 8 години политикът се забърка в серия от скандали. Сред попаданията, които щяха да са крайно забавни, ако не бяха изключително тъжни и оставящи лош вкус в устата, личат скандалът с екипажа на немската авиокомпания „Луфтханза”, боят между привърженици и депутати на „Атака” и молещи се мюсюлмани пред джамията в София, отношението към журналист на телевизия СКАТ в началото на работата на 42-рото НС, нахлуването в сградата на БНТ и търсенето на сметка на ръководството на медията, нахлуването в ефира на bTV и тн.
Това са само част от причините, поради които ако полицията си вършеше работата, досега Сидеров да се е запознал с вътрешността на килия. Но тъй като България не е нормална държава, лидерът на „Атака” се разхожда на свобода и си позволява да респектира всички, които не са съгласни с него – полицаи, привърженици и членове на „вражеската партия” „Национален фронт за спасение на България”, бивши привърженици на партията му, обикновени протестиращи и тн.
Сидеров не е единственият, чието възпитание изглежда има доста пропуски. Това определение е валидно и за останалите му съпартийци. Които показват желание да наложат волята си с всякакви средства – обиждане на бременни жени (Сидеров и водещата на bTV Лора Крумова), насилие в най-чистия му вид (зам.-председателят на парламентарната група Десислав Чуколов и крясъците му „ИЗВИНИСЕБЕ!” и опити за физическо насилие към журналист от телевизия СКАТ), прекъсване на жени и държане като у дома на „по ракийка и салатка” (зам.-председателят на ПГ Станислав Станаилов) и др. Някои хора виждат в това желание за налагане на българското, аз го намирам за невъзпитано и отблъскващо.
Последното за момента представление на цирк „Атака”, което отново облагодетелства управляващата коалиция, се случи миналата седмица. Тогава националистите решиха да отскочат до Брюксел, за да се „скарат” на водещите партии в Европарламента за негативните им коментари по техен адрес. В крайна сметка резултат от цялата акция нямаше, освен няколкото разпространени копия на плана „Сидеров”... и един скандал типично по нашенски. За неплатена сметка в размер на повече от 1000 евро, която българите се опитали да не платят, според информация на NОрешарски и bTV.
Впоследствие в ефира на TV7 Сидеров коментира, че скандалът е измислица на сайта на Ивет Добромирова, бивш PR на служебния премиер Марин Райков. В допълнение лидерът на "Атака" е категоричен, че ще търси правата си в съда.
В случая кой е крив и кой прав трудно може да се разбере. Остава единствено лошото усещане, че българските политици приличат на малки деца, които не могат да се разберат помежду си. И търсят непрекъснато „помощ" от родителите си.
Има ли България нужда от „стайното цвете” „Атака” е въпрос с повишена трудност. За мен лично отговорът е не. Най-малкото защото партията през последните 5-6 години се превърна в патерица на управляващата в момента партия или коалиция. Не ме разбирайте погрешно – разбирам Сидеров, и той иска и трябва да яде. Просто мисля, че проектът му върви естествения си край.
