Да държиш властта насила... Нима това не е диктатура? Това, че си демократично избран, не означава, че не можеш да бъдеш демократично свален. Макар че не виждам нищо демократично в купуването на ромски гласове. В петък, макар и да бях почти сигурен, че слухът, че Орешарски ще си подаде оставката е флашмоб, надеждата, че може да са се вразумили, не угасна до последно. Дори започнах да се убеждавам сам в мислите си, че макар и много екзотична, страната ни все пак е европейска...
Усетих как ми падна камък от сърцето, стана ми леко на душата. Постнах статус във Фейсбук (понеже съм Интернет лумпен), че ако този пърформанс се окаже истина, ще разцелувам Орешарски, с надеждата, че е премиер не по своя воля, а защото го държат с нещо... С надежда, че се е вразумил... Но, уви, оказа се, че е просто пърформанс. Сега пак съм стъпил здраво на земята. А колко по-щастливо щяхме да живеем, ако просто хората в правителството бяха нормални... Усетих, че вече диктатурата е налице. България вече не е демократична страна. Още по-лошото е, че вече не знаем кой е диктарорът.
Не знаем кой предложи Пеевски. Кой уволнява журналисти. Кой пали колите им... Върнахме се не в годините на тоталитаризма, когато поне сме знаели кой е нашият душманин, а някъде в годините на османско владичество, когато хора с физиономии на зверове и с дяволски души са били паши. И са дерибействали над другите, колкото си искат, без да се разчувстват.
Вечерта чух думите на Орешарски за този пърформанс. \"Някои хора имат много голямо чувство за хумор\", каза той с изражение като на граф Дракула. А Станишев, който би трябвало в тази ситуация да стои в кьошето, защото юридически не е нищо повече от лидер на парламентарна група, каза, че правителството ще си изкара пълния мандат. За мен министър-председателят ни вече не е просто една кукла на конци, с изражение на сом, която съжалявах и на която съчувствах. За мен той вече е вампир. И който го защитава е или потънал в невежество, или мазохист, или същият кръвопиец.
Ако все пак има поне толкова разум в главите на кукловодите на наричания Олигарски премиер, те биха му подали оставката веднага. Но едва ли ще го направят. Защото са самозабравили се и свирепи по природа злощастници. А това вече граничи с лудост. Благодаря на авторите на този пърформанс, защото за миг се почувствах изпълнен с надежда за бъдещето на страната ми. Това, което зависи от мен и всички, които не искат да живеят в диктатура, е да отидем на площада и да превърнем това временно успокоение, което почувствахме в петък, в реалност.
ОСТАВКА!
