На ТОВА (http://video.actualno.com/Rojal-se-prevryshta-v-gorivo-za-varene-na-kompoti-1303.html) видео се вижда как роял „Блютнер“, по заповед на някаква провинциална директорка от Димитровград, се превръща в гориво за варене на компоти. Не се било използвало, заемало излишно място. Затова решила да го накълцат на парчета.
Не разбирам от музика, само обичам да я слушам. Имам пиано вкъщи, понякога свиря, но го правя просто за удоволствие. Но според музиканта Венци Мицов, който е и пианист, да унищожиш инструмент „Блютнер“ е все едно да унищожиш икона в църква, понеже така и така в нея не влизат хора.
Съдбата на рояла е същата като ориста на разсъдливия българин. Тя често е злощастна. Защото и той не е нужен никому тук, където най-важното е да се нахраниш, да направиш зимнините, да блъскаш във фитнес залата и да си купиш скъпа кола за престиж, с която да дерибействаш по пътищата на KLETA MAIKA BALGARIQ. И е просто задължително тази кола да я направиш на газ, нищо че си дал за нея половин апартамент. Защото западняците, дето ги правят, са тъпи. И не знаят, че най-хубаво е колите да се карат на газ. И ги правят я да се движат с бензин, я с дизел, я пък произведат някакви електрически, дето са малки, което ги прави и много срамни за притежаване движими имущества.
Този музикален инструмент имаше злочестата орис да го сполети същото, което сполетява и десетки хиляди българи преди 70 години. Все писатели, поети, лекари, адвокати, предприемачи... Убити, защото са били успешни и интелигеннти, а не прости и завистливи.
Димитровград, където се извършва действието, днес е известен като меката на попфолка. Той е изкуствено създаден град и брилянтът на работническата класа по времето на социализма. Времето, в което тотално се изменят ценностите. В което е гордост да си прост и срамно да си интелигентен. И как иначе, след като един лекар е получавал в пъти по-ниска заплата от прост работник в завод?! Как едно общество би могло да се развива нормално, след като умни младежи и девойки не са приемани висшите учебни заведения, защото родителите им не са били членове на партията?! Или пък защото убитите им дядовци са били антикомунисти?!
Тоталитарното време води до освирепяване и безредие, до опростачване. А причината днес да не живеем така, както би ни се искало, е само една. (И не, не е турското робство, защото него никога не го е имало. Изяжте ме, ама ако е било робство, сега мен нямаше да ме има). Причината е, че по-голямата част от нацията не иска да бъде свободна. Защото изпитва все още носталгия по онова време, когато в магазините не е имало почти нищо, но пък това почти нищо, често със съмнително качество, е било евтино. Защото са се чувствали щастливи, когато не са били свободни. И когато някой ги е лъгал, че да си некадърен е хубаво.
Да те насекат като роял... Това ще направят с теб твоите сънародници, ако си талантлив, разсъдлив, мъдър, предприемчив; ако не се гордееш с това, че си прост, с което те са възпитани да се гордеят.
Това, че са избрали да са невежи, си е тяхно право. Този им избор не ги прави лоши. Може би и сред накълцалите рояла има прекрасни хора, хора с чисти души. Може и директорката на младежкия дом да е имала добри намерения. Като да сложи фитнес уред на неговото място...
С риск да ме обвините, че внушавам разединение, което изобщо не го целя, искам само да напомня един пресен пример.
Доказателство за твърдението ми, че много голяма част от българите не искат да бъдат свободни, че им харесва да бъдат управлявани от полуграмотни и невъзпитани госпожи и господа, е това, че 100 дни вече протестираме, а хората от малките градове си траят, сякаш са доволни от начина, по който живеят. И идват на манифестация в София само тогава, когато същите тези, които умишлено ги държат в бедност, за да бъдат лесни за манипулиране и евтини електорални единици, ги стоварят с автобуси на жълтите павета. Като картофи. Жалят се, че децата им работят в чужбина, че ги виждат два пъти в годината, но самите те явно са склонни да направят този компромис в името на „евтиния ток“. Има и такива, които го правят от страх. Но не се съмнявам, че много от тях го правят, защото им харесва да бъдат лъгани.
Tези, за които свободата е по-важна от неосъществените обещания, че ще бъдат нахранени, проявяват толерантност и търпимост към другите, за които е важно само да има „леб“ на масата, без значение дали е заслужен. Но те, димитровградците, не са толерантни към свободолюбивите. Те, великите работници от пролетарски произход и пенсионираните старшини, биха сторили с протестиращите същото, което направиха с рояла, без да им мигне окото. Не буквално, разбира се. Но духовно – със сигурност. Защото 70 години властта е в техните ръце. И се чувстват божествени.
