Териториално сме се съединили на тази дата преди близо 130 години. Духовното съединение все още не се е случило, защото у нас живеят много хора, които имат различни морал и възгледи, както и такива, които искат да доминират над другите, но не с качества и таланти, а с нахалство и дори арогантност.
Това се дължи на типичната за Балканите колебливост между Ориента и Европа, между доминирането на емоциите над разума, което е характерно за обществата на изток от нас, които са ни географски много по-близо, отколкото скандинавските общества, известни със своята уреденост в почти всяко едно отношение.
Но не само вярвам, убеден съм, че протестите от тази година ни обединяват, а не ни разединяват, въпреки старанието на политиците да внушат второто, стоварвайки автобуси с електорат, лъган, умишлено държан в бедност и невежество, в своя подкрепа. Нацията ни става все по-обединена срещу злото, вкопчило се във властта.
Вярвам, че в следващите десетилетия разумът ще надделее. Но просто имаме още да изстрадаме от това, което сме си надробили, което нашите предци са допускали да ни сполети, позволявайки да бъдем разделени на заможни и пролетариат преди 70 години, а 2-3 десетилетия по-рано пък на селяни и граждани. Вече, за да получиш желаната от теб работа, качествата са по-важни от мястото, на което си роден и израснал, а връзките- все по-рядко помагат, когато нямаш нужния ценз.
Разбира се, има още много време да измине, много неща трябва да надскочим,преборим и преживеем, докато дойде ден, в който няма да е важно колко скъп автомобил караш, за да получиш предимство на пътя; дали ще си от София или от Попово, за да имаш равен с този на останалите старт в живота; дали ще си с леви, десни или центристки политически възгледи, за да получиш уважение... Не просто вярвам, а съм убеден, че ставаме все по-обединени и уважаващи се взаимно, въпреки различията ни.
И добре, че сме различни.
Честит празник!
