Ваше Величество,
Изпитвам дълбоко уважение към Вас, както и към институцията, която представлявате, макар и България днес да е република. Оценявам високо приноса на Вашите баща и дядо за просперитета на България след Освобождението, защото именно по време на тяхното царуване страната ни се превръща в европейска, въпреки честите политически кризи. Възхищавам се на баща Ви, Цар Борис III, за гъвкавата му международна дейност по времето на Втората световна война, която вероятно е спасила живота на стотици хиляди българи. Макар че дори и родителите ми тогава все още не са били родени, аз чувствам носталгия по времето на Царска България.
Не крия и това, че считам Вас за единствения български политик по времето на Прехода, който имаше достойно европейско поведение. Много пъти съм спорил в социалните мрежи, както и в разговори с приятели, които са на мнение, че единственото, за което сте се върнали в България, е да си вземете имотите, които в крайна сметка Ви се полагат по закон. Намирам това отношение към Вас не само за обидно, но и за недостойно.
Само Вие, от всичките политически лидери на Прехода, не си позволихте да изрече нито една лоша дума. Вие не отправихте нито една критика към своите политически опоненти, когато бяхте премиер, както и в годините на управлението на Тройната коалиция. Изолирахте с мълчание несправедливите и безпочвени нападки срещу Вас, отправени от хора, чието добро възпитание е под въпрос, а ценностната им система - болна.
Вярвам, че добре разбирате, че голяма част от другите хора, които са се занимавали с политика по време на Прехода, който очевидно все още не е приключил, нямат Вашето възпитание. Тези хора са европейци само черно на бяло. Именно лошото възпитание е основната трагедия на голяма част от нашия народ, поне според мен.
Откакто Вие, Вашата майка и сестра сте били принудени да напуснете България, а чичо Ви е бил екзекутиран, властта е в ръцете на най-завистливите и най-бездарните хора. Така е и до днес. Именно срещу тази несправедливост протестираме ние. Против сме наглите хора с болни амбиции да бъдат във властта. Против мафията и олигархията сме. Искаме страната ни да бъде европейска, а не латиноамериканска. Протестираме за ценности и за морал, а не за привилегии, които не заслужаваме.
Има политически грешки, които не бива да бъдат прощавани от народа. Историята на човчеството доказва това. Аз не мога да простя назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС, както и последвалите след това скандални назначения. Чашата на търпението ми преля, както преля и на останалите десетки хиляди, които отделяме от свободното си време, искайки оставката на министър-председателя. Затова протестирам всяка вечер, когато мога. Вярвам, че г-н Орешарски е личност с качества и ценз, но далече не съм убеден, че е добронамерен и не е нечия кукла на конци.
Съгласен съм с много от нещата, които посочвате във Вашето обръщение, публикувано на Вашия личен сайт на 23 август 2013г.
Вярвайте ми, нито аз, нито другите протестиращи, които познавам, искаме разединение, нито смятаме, че с нещо сме по-важни от подкрепящите правителството. Ние искаме и тези хора, които бяха докарани в София в подкрепа на актуализацията на бюджета, също да бъдат полезни на обществото, да бъдат уважвани и техните права, да живеят като европейци в 21-ви век, а не да бъдат държани в бедност и безперспективност, за да бъдат използвани като евтини електорални единици от някои политически сили, зад които стоят свирепи кукловоди. И за доброто на тези хора протестираме. Вярвам, че когато обществото ни стане нормално някой ден, те ще могат да му бъдат истински полезни. А това ще ги направи и щастливи.
Но това няма как да се случи с вълшебна пръчка. Ясно осъзнаваме, че са нужни още десетилетия, докато изстрадаме това, което сме си надробили като народ. Но аз, както и другите протестиращи, чувстваме, че сега е дошъл моментът, в който да покажем, че сме нация с достойнство, както пред света, така и пред нас самите, която нация трябва да бъде уважавана от хората, които издигаме, за да представляват властта. Защото нацията е суверенът, а не хората, които временно оглавяват институциите.
Опити за поставяне на разделителни линии има. Но те не се поставят от нас, протестиращите, нито от медиите, които отразяват случващото се, нито от журналистите, които гласно подкрепят протестите срещу правителството на Пламен Орешарски.
Това, че протестите са в големите градове, а не и в по-малките, доказва, че сред хората в страната има страх. Страх, че ще загубят работата си, че ще навлекат и други проблеми на себе си и семействата си, ако се противопоставят на властта. A и нека не пропуснем и факта, че голяма част от хората в големите градове също идват от малките населени места.
За никого не е тайна, че у нас се купуват гласове на поразия. Избори, макар и формално демократични, но на практика нечестни, не може да бъдат по-легитимни от гласа на зараждащото се в момента гражданско общество. Поне не и от морална гледна точка. Смятам, че законът съществува, за да легитимира морала. Затова не съм съгласен, че протестиращите неправомерно нарушаваме спокойствието и нормалното ежедневие в градовете, блокирайки ключови кръстовища.
Не намирам нищо неприемливо, ако родител заведе детето си на протест, за да възпита у него гражданско съзнание, да го научи, че всички в България сме едно цяло, че сме силни, когато сме заедно. А относно епитетите, от които посочвате, че сте разтревожен, уверявам Ви, че много малка част от протестиращите си позволяват да използват нецензурни квалификации. Присъствайки на протестите, с очите си съм виждал как протестиращите физически се отдръпват надалеч от такива хора, както и от други провокатори.
Относно работата на полицията, възхитен съм от професионализма и от физическата издражливост на служителите на МВР. Но смятам, че ицидентът с белия автобус, с който беше направен неуспешен опит да бъдат изкарани депутатите от окупирана зона, беше провокация от страна на властта.
Демонстрации на неуважение към институциите у нас има. Но протестиращите срещу кабинета уважаваме тези институции. Ние не сме инициатори на такива демонстрации. И именно това е една от причините, поради които протестираме. Просто не искаме те да бъдат оглавявани от хора със съмнителен морал и без необходимите качества и образователен ценз. Смятам, че хората, които държат властта в момента са тези, които не уважават институциите, а не протестиращите срещу кабинета на г-н Орешарски. Ако ги уважаваха, тогава нямаше да си позволят да осъществят редица скандални назначения. Сигурен съм, че в развитите западни общества подобни назначения са просто невъзможни.
Нещо повече - там би било недопустимо министър-председателят да се среща в сградата на МС с човек, носещ прякора Петното, а рапър, подкрепящ правителството и критикуващ опозицията, безнаказано да отправи публично антисемитско изказване. Рапърът вече се извини за думите си. Но поне на мен не ми стана ясно дали г-н Орешарски се разграничава ясно от казаното от неговия симпатизант.
Не вярвам, че в някоя от развитите западни държави е възможно политически лидер на националистическа партия, която е и в Парламента, да се разхожда мутренски късно вечер, придружаван от фитнес манианци, които е наел срещу заплащане, опитвайки се да внуши, че ще се саморазправя с протестиращите с мир граждани.
Всъщност, не се сещам за друга страна, в която в продължение на повече от 2 месеца хиляди хора искат оставка, а не я получават.
Извинявам се, че изпаднах в не особено значителни подробности. Но това са неща, които дразнят. И ако г-н Орешарски не подаде оставка, това би означавало хората, които ги изброих, да победят хората с морал; тези, които оставят площада толкова чист след себе си, че човек не би могъл да разбере, че е имало протест; хората на изкуството и занимаващите се с уважавани хуманитарни професии; обществениците, които подркепят протестите и физически присъстват на тях... Това би означавало злото да победи доброто, а първичността – разума.
Мисля, че е много по-тревожно, че чуждестранните инвеститори и туристи често се сблъскват у нас с бюрокрацията, както и това, че тук им се случват неприятности, нетипични за западните общества с развита икономика, отколкото това, че българският народ се е събудил. Още повече, че протестите са позитивни и мирни. С очите си виждам чуждестранни туристи, които с възхищение, с любов и ръкопляскания наблюдаваха протестите #ДАНСwithme. Лично аз придружих мои приятели американци, които искаха да видят протестите. Бяха много учудени, че те са изцяло мирни. Попитаха ме: „Защо хората нищо не чупят?!“
Напълно съм съгласен с Вас, че мрачното настроение не е верният ни съюзник. Именно затова и протестите са позитивни и мирни, а хората отиват всяка вечер с усмивка на площад „Независимост“. Истинско удоволствие е да бъдеш част от протестното шествие.
Смятам, че това, което може да ни обедини в момента, e общата цел България да бъде достойна европейска държава, част от глобалния свят. Не бива да си позволяваме да гледаме назад, нито да допуснем недостойни хора да разполагат с държавната власт.
Вярвам, че ще разберете най-чистосърдечните мотиви на прекрасните хора, които протестират мирно и с добро настроение, мечтаещи България да си върне уважението, да бъде нормална страна - точно такава, каквато е била преди 1944г.
Вие сте нашия цар. Не само на живеещите в България, а и на всички българи по света, много от които също протестират против кабинета на Пламен Орешарски. И вярвам, че Вие искрено желаете България да просперира.
Моля Ви, бъдете с нас сега, когато вече се събудихме.
